Дан Симънс - Ужас

Здесь есть возможность читать онлайн «Дан Симънс - Ужас» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: ИК „Изток-Запад“, Жанр: Историческая проза, Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ужас: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ужас»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Неописуем ужас дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин из ледените пустини на Арктика.
Според историческите данни през 1845 г. той и подчинените му смелчаци се отправят из смразяващите простори на Полярния кръг в търсене на легендарния Северозападен проход — морски път, съединяващ Атлантическия и Тихия океан… Ала нито един от 128-те души не се завръща.
Странното им изчезване остава загадка и до днес, но сега мистерията е разплетена от въображението на Дан Симънс — чудовищният му талант, доказан с мащабни творби като Хиперион, Олимп и Лешояди, изплита неустоима комбинация от исторически факти и жанрова фантазия сред безкрайните ледове на една от най-негостоприемните за човека територии на планетата.

Ужас — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ужас», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Магнъс Менсън чака в подножието на трапа, както беше доложил редник Уилкс, но едрият моряк не седи на задника си, а стои изправен. Главата и раменете му са свити под ниския таван. Бледото му, буцесто лице и стиснатите му челюсти напомнят на Крозиър за прогнил обелен картоф, натъпкан под уелска перука. Той не желае да среща погледа на капитана си под режещата светлина на фенера.

— Какво има, Менсън?

В гласа на Крозиър не се усеща раздразнението, на което беше дал воля в разговорите си с вахтения и лейтенанта. Той говори с монотонния, спокоен и уверен тон на човек, в чиято власт е да коли и беси.

— Заради призраците е, капитане.

Магнъс Менсън говори с изненадващ за толкова едър човек глас — мек и писклив като на дете. Когато „Ужас“ и „Еребус“ бяха спрели в залива Диско на западното крайбрежие на Гренландия през юли 1845 година, капитан сър Джон Франклин беше сметнал за необходимо да уволни от експедицията четирима души: редник от морската пехота и моряк от „Ужас“ и шивач на платна и оръжейник от „Еребус“. Крозиър беше препоръчал мичманът Джон Браун и морякът Ейкън от неговия кораб да бъдат освободени — от тях нямаше по-голяма полза, отколкото от тежко болни, и изобщо не би трябвало да се наемат за такова пътуване. Ала по-късно беше съжалил, че не беше изпратил вкъщи и Менсън. Едрият мъж беше ако не слабоумен, то толкова близо до това, че на практика разликата не можеше да се усети.

— Знаеш, че на „Ужас“ няма призраци, Менсън.

— Да, капитане.

— Погледни ме.

Менсън вдига глава, но не поглежда Крозиър в очите. Капитанът недоумява как такова едно лице може да има такива дребни бледи очи.

— Наистина ли си отказал на господин Томпсън да носиш чувалите с въглища в котелното, моряк Менсън?

— Не, сър. Да, сър.

— Знаеш ли какви са последствията от неизпълнение на заповеди на този кораб?

Крозиър се чувства, сякаш говори на дете, макар че Менсън е на поне трийсет години.

Едрото лице на моряка просветва, сякаш се радва, че са му задали въпрос, на който може да отговори лесно.

— О, да, капитане. Бой, сър. Двайсет удара с камшик. Сто удара при второ неподчинение. И обесване, ако не се подчиня на истински офицер, а не няк’ъв си гос’ин Томпсън.

— Точно така — казва Крозиър, — но известно ли ти е, че за всяко нарушение капитанът има право да наложи наказание, което сметне за подходящо?

Менсън го поглежда от горе на долу с недоумение в бледите си очи. Не е разбрал въпроса.

— Имам предвид, че мога да те накажа както реша, моряк Менсън — казва капитанът.

Върху буцестото лице се изписва облекчение.

— А, да, така е, капитане.

— Вместо двайсет удара с камшик — изрича Франсис Крозиър — мога да те затворя за дванайсет часа в Стаята на мъртъвците, без осветление.

Кръвта така се отдръпва от и без това бледото лице на Менсън, че Крозиър се приготвя да отскочи встрани, ако едрият мъж припадне.

— Вие… не можете… — Гласът на мъжа-дете трепери.

За един дълъг момент тишината се нарушава единствено от съскането на фенера. Крозиър мълчи, оставяйки моряка да си вади изводи по изражението му. Накрая казва:

— Какво си мислиш, че си чул, Менсън? Някой разказвал ли ти е истории за призраци?

Менсън отваря уста, но не може да реши на кой въпрос да отговори най-напред. На месестата му долна устна се образува ледена коричка.

— Уокър — казва той най-накрая.

— Боиш се от Уокър?

Джеймс Уокър, приятел на Менсън, горе-долу на възрастта на този идиот и не много по-умен от него, беше последният човек, загинал сред ледовете само преди седмица. Корабните правила изискват екипажът да пробива и поддържа малки дупки в леда близо до кораба — дори и ако леденият пласт е десет-петнайсет фута като сега, — за да има достъп до вода, в случай че избухне пожар на борда. Уокър и двама от приятелите му бяха отишли в тъмнината, за да отворят отново една такава дупка, която би се затворила само за час, ако не е обрамчена от метални прътове. Белият ужас беше изникнал иззад един торос и беше откъснал ръката му и разбил гръдния му кош, преди въоръжените часови на палубата да успеят да вдигнат пушките си.

— Уокър ти е разказвал истории за призраци?

— Да, капитане. Не, капитане. Това, дето Джими направи… той ми каза в нощта, преди тварта да го убие… Магнъс, вика ми, ако онова адско изчадие в ледовете се добере до мен, ще се върна с бял саван, за да ти шепна колко е студено в пъкъла. Бог да ми е на помощ, капитане, това ми каза Джими. И сега го чувам как се опитва да се измъкне…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ужас»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ужас» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Говард Лавкрафт - Ужас Данвича
Говард Лавкрафт
libcat.ru: книга без обложки
Дан Симънс
Дан Симънс - Олимп
Дан Симънс
Дан Симънс - Илион
Дан Симънс
Дан Симънс - Кухият човек
Дан Симънс
Дан Симънс - Куфарът
Дан Симънс
Дан Симънс - Петата купа
Дан Симънс
libcat.ru: книга без обложки
Дана Жанэ
Виктор Музис - Ужасный ужас
Виктор Музис
Отзывы о книге «Ужас»

Обсуждение, отзывы о книге «Ужас» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x