Конн Иггульден - Буревестник

Мозел премига, като чу тона му, макар да му беше познат от преди от хора с всякакъв статут.

— Надявам се да мога да ви разубедя, милорд. Досега нашите отношения са били ползотворни и за двете страни.

Устата на жена му се изкриви, когато долови думата „полза“, но Рубен продължи да се усмихва, стремейки се неистово да бъде добър домакин.

— Вечерята ще бъде сервирана съвсем скоро, мадам. Надявам се да се насладите на малките удоволствия, които можем да доставим. Ако имате свободен момент, оранжерията е прекрасна вечер.

Рубен тъкмо щеше да се оттегли, когато чу груби и силни гласове откъм градината. Той сви устни и скри раздразнението си зад чашата с вино, от която отпиваше. От известно време насам един от местните фермери се опитваше да го съди. Беше дребен въпрос и Рубен познаваше твърде добре местните големци, та да се безпокои заради един беден селянин и неговите несгоди. Не беше невъзможно глупакът да е дошъл на годишното тържество, за да създава неприятности. Наклони глава, размени поглед с жена си, която показа, че го разбира.

— Трябва да ида и да се погрижа за другите си гости, лейди Йорк, милорд. Много съжалявам. — Шумът се усилваше и той видя как поне дузина глави се обърнаха. Спокойно започна да си проправя през тълпата, като се усмихваше и извиняваше. Жена му ще забавлява английския лорд и студенокръвната му жена, ще ги накара да се почувстват добре дошли, помисли си той. Сара беше дар от Бога за един вярващ.

Едно време къщата бе принадлежала на френски барон, семейство, изпаднало в нищета и принудено да продаде собствеността си след бедите, дошли с битките. Рубен беше купил къщата веднага въпреки възмущението на местните благородници, които се противяха един евреин да притежава християнски дом. Но англичаните бяха по-разкрепостени в това отношение или поне лесно се подкупваха.

Той стигна до големите прозорци с прозрачно стъкло, които се отваряха навън към моравата. Смръщи се, като видя, че на изрядно окосената трева са стъпили войнишки ботуши. Гостите му всичките слушаха, разбира се, затова контролираше гласа си равен и нисък.

— Господа, както виждате, попадате на частно празненство. Не може ли това да почака до утре сутрин?

— Вие ли сте, Рубен Мозел? — попита един от войниците. В гласа се долавяше присмех, но той си имаше работа с това всеки ден, та приятното изражение не помръдна от лицето му.

— Аз съм, да. Стоите в дома ми, сър.

— Добре сте се подредили — отвърна войникът, оглеждайки салона.

Рубен се прокашля, почувствал първото гъделичкане на тревогата. Човекът беше самоуверен, докато обикновено можеше да се очаква известна предпазливост, когато наоколо имаше богатство и власт.

— Мога ли в замяна и аз да имам честта да науча името ви? — попита евреинът, като прикри студенината в гласа си. Войникът не заслужаваше любезността му, но все още имаше твърде много глави, извърнати с интерес в негова посока.

— Капитан Расин от Сомюр, мосю Мозел. Имам заповед за арестуването ви.

— Извинете? По какво обвинение? Това е грешка, капитане, уверявам ви. Всъщност магистратът е вътре. Позволете да ви заведа при него и той ще ви обясни…

— Имам заповеди, мосю. Предявено е обвинение на ниво департамент. Сега ще дойдете с мен. Можете да дадете обяснения на съдията.

Рубен се втренчи във войника. Ръцете му бяха мръсни, а униформата му смърдеше, но от него все още се излъчваше тази обезпокоителна самоувереност. Още трима мъже си показаха жълтите зъби зад гърба му, наслаждаваха се на неудобството, което причиняваха. Мисълта, че ще бъде принуден да тръгне с тия мъже, накара Рубен да се изпоти.

— Чудя се дали не мога да помогна, мосю Мозел? — чу се глас над рамото му.

Обърна се и видя фигурата на лорд Йорк, застанал с чаша вино в ръка. Рубен въздъхна облекчено. Английският благородник приличаше на войник с издадената си челюст и широки рамене. Френските войници в миг станаха по-възпитани.

— Този… капитан твърди, че трябва да ме арестуват, лорд Йорк — бързо обясни Рубен, нарочно използвайки титлата. — Не ми е казал още по какво обвинение, но съм убеден, че има някаква грешка.

— Разбирам. И какво всъщност е обвинението? — попита Йорк.

Рубен видя как войникът се кани да отвърне с нахалство, но после сви рамене. Не беше благоразумно да раздразва човек с репутацията и влиянието на Йорк, поне не за един нисък ранг като капитан.

— Богохулство и магьосничество, милорд. Ще трябва да отговаря през съда в Нант.