Конн Иггульден - Буревестник

— Аз вече съм обещана — прошепна Йоланда, — татко надали ще развали годежа ми.

В безмълвен синхрон те припълзяха назад от светлината и Маргарет се смръщваше всеки път, когато дъските проплакваха под тях. Далеч от балкона, двете сестри застанаха в тъмнината. Йоланда трепереше от вълнение, сграбчи ръката на сестра си, като едва не скачаше на едно място, все едно искаше да затанцува.

— Ще се омъжиш за крал, Маргарет. За теб говорят.

— Английски крал — колебливо отвърна Маргарет. Винаги бе знаела, че съпругът ѝ ще бъде избран от други, но все предполагаше, че майка ѝ ще вземе решението, или че поне ще участва в него. Погледна с раздразнение към Йоланда, която подскачаше като червеношийка в сенките.

— Спазариха ме като дойна крава, Йоланда. Ти ги чу. Това… минава всички граници.

Сестра ѝ я привлече още по-назад, в друга стая, която бе дори по-тъмна без разпръснатата светлина от балкона. Тя прегърна сестра си на бледата лунна светлина.

— Ще бъдеш кралица , Маргарет. Това е важното. Техният Хенри поне е млад. Не си ли развълнувана? Когато пораснем, ще трябва да ти се кланям, щом те видя. Братята ни също ще трябва да ти се кланят.

По лицето на Маргарет бавно се разля усмивка; представи си как брат ѝ Джон е принуден да признае по-високия ѝ ранг. Приятна картинка беше.

— Бих могла да накарам някой от английските ми пазачи да го натъпче в казан може би — закикоти се тя.

— Да, би могла и никой няма да те спре, защото ще бъдеш кралица.

Част от невинното удоволствие на Йоланда се предаде и на нея и двете момичета се хванаха за ръце в тъмното.

Град Анжер беше красив вечер. Макар да беше столица на Анжу и по тази причина под английска власт населението рядко срещаше чуждестранните потисници извън съдилищата и данъчните власти. Рубен Мозел бе поканил мнозина от английските търговци в къщата си на реката, както правеше всяка година. Дори само заради търговията празненството винаги се изплащаше и той го смяташе за добра инвестиция.

В сравнение с французите и англичаните той се обличаше много просто, в тъмни цветове. Отдавна бе придобил навика да не показва богатството си чрез дрехите. Нямаше значение, че би могъл да купи и да продаде мнозина от мъжете в помещението или че една трета от тях му дължаха по цяло състояние в злато, земи или запори върху търговията им. В банката си или извън нея той беше образец за скромност.

Забеляза, че съпругата му разговаря с лорд Йорк, за да се почувства добре в дома им. Сара беше цяло съкровище, много по-лесно от него общуваше с грубите английски нашественици. Като цяло Рубен предпочиташе французите, чиято изисканост бе по-подходяща за нюансите в бизнеса. Но Йорк командваше английските войници в Нормандия и бе поканен по повелите на етикета. Този мъж контролираше договори за огромни суми само и само да нахрани войниците си. Рубен въздъхна, репетирайки английския си, и тръгна през тълпата към тях.

— Милорд Йорк — рече той усмихнат. — Виждам, че сте се запознали с жена ми. За нас е чест да ни гостувате. — Благородникът се обърна, за да види кой говори, и Рубен се насили да се усмихне под поглед, изпълнен с неприязън. Моментът сякаш се проточи безкрайно, после Йорк склони глава в поздрав и магията се разпръсна.

— А, домакинът — каза Йорк без видима топлина в гласа. — Мосю Мозел, може ли да ви представя съпругата си, херцогиня Сесили?

— Mon plaisir, madame 3 3 Mon plaisir, madame (фр.) — С удоволствие, мадам! — Б.пр. — заяви Рубен и се поклони.

Тя не подаде ръка, неговата почти увисна във въздуха и той прикри объркването си, като заопипва чашата си. На шията ѝ искряха диаманти, беше лика-прилика на мъжа си, със студени очи и тънка уста, която не се усмихваше. Всичко в нея изглежда строго и невесело, помисли си Рубен. Веждите ѝ бяха оскубани почти изцяло и през бялото си чело носеше дантелена лента, извезана със скъпоценни камъни.

— Имате хубава къща, мосю — отбеляза херцогинята. — Съпругът ми казва, че се занимавате с търговия — тя произнесе думата така, сякаш едва можеше да понесе да измърси устните си с нея.

— Благодаря, мадам. Притежавам малка банка и склад, местна търговия предимно. Безстрашните войници на вашия съпруг трябва да бъдат хранени и да бъдат на топло през зимата. На мен се пада да осигурявам някои от удобствата им.

— Срещу купища злато — добави Йорк. — Обмислям варианти с други доставчици, мосю Мозел, но тук не му е мястото да обсъждаме подобни неща.