Себастьян Фолкс - Птича песен

Беше отишъл прекалено далеч и, разбира се, не можеше да изпрати това писмо. Написа още един абзац заради себе си, за да види какво би искал да каже.

Движат ме сили, на които не мога да устоя. Вярвам, че те са породени от своя собствена причина и се ръководят от свой собствен морал, макар че може и да не успея да ги проумея, докато съм жив.

Скъса листа на малки парченца и ги хвърли в коша.

Свали носната кърпа от ръката си и успя да скрие дланта зад гърба си, докато говореше с мосю и мадам Азер във всекидневната преди вечеря. Азер беше твърде разтревожен от събитията във фабриката, за да забелязва ръцете на гостите, а когато мадам Азер си позволи да хвърли поглед към Стивън, той беше насочен към лицето му.

— Разбрах, че е имало коментар за присъствието ви във фабриката — каза Азер.

— Да. Не бях сигурен дали изобщо трябваше да ходя на събранието. Може би е добре да стоя надалеч ден-два.

Лизет влезе през вратата към градината.

— Добра идея — отвърна Азер. — Нека се поуспокоят. Не вярвам, че ще има проблеми, но няма да е зле да се снишите, докато нещата се поуталожат. Мога да накарам някой от подчинените си да ви донесе книжата тук. Има много начини да бъдете полезен.

— Виж ти! — възкликна Лизет. — Какво е станало с ръката ви?

— Заклещих я на една машина, докато ми показваха как да работя с нея тази сутрин.

— Цялата е подута и зачервена.

Мадам Азер издаде тих вик, когато Лизет вдигна ранената ръка на Стивън, за да я разгледа. Стори му се, че видя искра на загриженост да припламва по лицето й, преди да си възвърне обичайното безразличие.

— Вечерята е сервирана — каза прислужницата от вратата.

— Благодаря, Маргьорит — отвърна й мадам Азер. — След вечеря би ли намерила превръзка за ръката на мосю Рейсфорд? — Сетне поведе всички към трапезарията.

На следващия ден Азер отиде на работа, а Стивън остана в къщата като болно дете, извинено от училище. Пристигна пратеник от фабриката и донесе някакви книжа, които Стивън заряза във всекидневната. Взе книга и се настани в ъгъла до вратата към градината. Чуваше обичайните утринни звуци в къщата и се чувстваше като човек, който подслушва живота на жените в нея. Маргьорит влезе с бърсалка за прах, която размаха с впечатляваща лекота над порцелановите орнаменти и полираните плотове на масите и вдигна във въздуха прашинки, които се завъртяха в малки спирали под силните сутрешни лъчи, преди да паднат някъде другаде по столовете и лакирания дървен под. Стъпките на Грегоар отекнаха надолу по стълбите и по коридора, докато напредването му не беше спряно от битката с ключалките и веригите на външната врата. Викът „Затвори вратата след себе си!“ остана без отговор и Стивън си представи квадратната градина, павираната пътека и солидната метална ограда откъм булеварда, които сигурно се виждаха през незатворената врата. Чу се тракане, когато Маргьорит понесе табла с чашите и чиниите от закуската към кухнята и мекото тупване на ханша й във вратата. Преди тя да се затвори обратно, долетя по-силно и целенасочено дрънчене на тенджери, които се миеха или поставяха на котлона пълни с бульон, който щеше да ври цял предобед.

Гласът на мадам Азер се чуваше някъде от трапезарията. Тя остана там до единайсет часа, говореше с Лизет или даваше инструкции на най-различни хора, които се допитваха до нея. Сред тях бяха мадам Боне, съпругата на възрастния мъж от фабриката, която идваше всеки ден и отменяше Маргьорит в работата, която на прислужницата й се струваше твърде черна или трудоемка. Мадам Азер й казваше кои стаи да почисти и дали се налагат специални приготовления за гостите. Тежките тътрещи се стъпки на старицата подсказаха, че е поела към задълженията си. Лизет седеше под слънчевите лъчи, които се спускаха в стаята през клонките на повета на прозореца, взираше се в сенките по полираната маса и слушаше мащехата си, докато тя ръководеше домакинството. Обичаше да споделя с нея рутинните сутрешни задачи; така се чувстваше значима и надеждна. Другото предимство беше, че Грегоар беше освободен от тях, а това я спасяваше от невъздържаното му поведение и детинските му забележки, които — дори когато бяха нелепи и банални — понякога разклащаха все още неукрепналата й претенция, че е възрастна.

В спокойно развиващата се утринна пиеса се играеха и поддържащи роли. Имаше и втора прислужница, която за разлика от Маргьорит не живееше в къщата; също и готвачка, чиято спалня беше някъде на втория етаж, едно момче от месарницата, дошло да вземе поръчките, и друго от бакалията, което достави два тежки сандъка на задната врата.