Робин Янг - Бунт

— Какво става, Хъмфри? — Мъжът, който заговори, беше висок и строен, с отметната назад черна коса, откриваща сурово, ъгловато лице. Той посочи към Робърт, стиснал бокал в протегнатата си ръка. — Кой е този?

— Да не би да си оставил обноските си на арената? — попита Хъмфри. Тонът му, макар и шеговит, съдържаше предупреждение. — Той е гост.

Чернокосият рицар не сваляше очи от Робърт.

— А това е частна сбирка.

Без да го погледне повече, Хъмфри се обърна към другите:

— Позволете ми да ви представя сър Робърт Брус, граф на Карик.

— Ама, разбира се! — обади се един рицар и кимна на Робърт от дивана, на който се беше изтегнал. Беше пълен, с гъста руса коса и мързелива усмивка, която някак не се връзваше с очите му, ледено сини. — Семейството ви притежава земи близо до моите в Йоркшър, сър Робърт. Баща ми познава добре вашия. Аз съм Хенри Пърси, лорд на Алик.

В тона на мъжа се долавяше надменността, вече така добре позната на Робърт. Името му беше известно и той знаеше, че младият мъж е внук на граф Джон де Варен.

Друг младеж, едва излязъл от юношеството, вдигна дръзко усмихнат ръка за поздрав:

— Добре дошъл, сър Робърт. Аз съм Томас.

Робърт леко се поклони. Неколцина сведоха глави в отговор, а останалите подновиха разговорите си. След малко чернокосият рицар отклони от него враждебния си поглед.

— Не обръщай внимание на Еймър — прошепна Хъмфри и поведе Робърт към един слуга, който стоеше с кана вино в ръка. По знак на Хъмфри той напълни две чаши. — Просто е кисел, че днес го победих.

— Еймър?

Хъмфри отпи глътка вино.

— Еймър де Валънс. — Той кимна леко към чернокосия рицар. — Син и наследник на сър Уилям де Валънс, граф на Пембрук. Името му сигурно ти е известно.

То беше познато на Робърт. Дядо му се беше сражавал рамо до рамо с Уилям де Валънс в битката при Луис, а баща му беше участвал заедно с него в похода в Уелс. Полубрат на Хенри, роден и отрасъл в Поату, Валънс беше дошъл в Англия като младеж и беше една от главните причини за войната между краля и Симон де Монфор. Щом като Еймър беше син на Уилям, значи беше братовчед на крал Едуард.

— Репутацията на семейство Валънс ми е известна — каза предпазливо Робърт.

Хъмфри се засмя, схванал намека, а после посочи към младежа, който се беше представил като Томас.

— Това е Томас Ланкастър, син на граф Едмънд, брат на краля.

— Мисля, че не го видях на турнира днес.

— Не би могъл да го видиш. Той е само на шестнадесет. — Хъмфри сви одобрително устните си. — Но ще излезе на арената веднага след като бъде посветен за рицар. Не съм виждал някой по-добър от него на неговата възраст. — Допи виното си и подаде чашата на слугата да му я напълни отново. Хъмфри посочи един по един останалите мъже в стаята.

Робърт слушаше и отпиваше от силното вино, впечатлен от изброените титли. Въпреки младостта си тези мъже бяха лордове на най-големите имения в Англия, или щяха да ги наследят. Като граф, а не чакащ да наследи титлата, той беше с по-висок ранг от всички, но беше очевидно, че тези мъже, които се излежаваха в кралските покои, един ден щяха да бъдат много влиятелни. Обстановката тук изобщо не можеше да се сравнява с боядисаните в морскосиньо стени на Търнбери.

Преди Хъмфри да успее да завърши представянето на останалите, вратата се отвори с трясък и едно момче се втурна вътре. Затръшна я зад себе си и се шмугна зад един от диваните.

След секунди вратата отново се отвори и се появи възрастен мъж.

— Милорди — каза задъхан той и огледа групата, — виждали ли сте младия господар?

— Беше тук и излезе — обади се Томас от Ланкастър, посочвайки една врата в другия край на стаята.

— Благодаря, господарю Томас — каза тихо мъжът и се отправи нататък. — Желая ви приятна вечер, милорди.

Когато той изчезна и стъпките му се отдалечиха, момчето се показа иззад дивана и се настани между ухиления Томас и Хенри Пърси. Беше доста слабо, с рошава руса коса и много познато лице. Робърт си даде сметка, че се е вторачил в него, когато Хъмфри се наведе и му прошепна:

— Прилича много на баща си, нали?

Робърт веднага разбра на кого приличаше. На самия крал. Момчето беше синът му, Едуард от Карнарвън, наследник на трона на Англия. Робърт си спомни събранието преди години след Бъргхам, на което много мъже спореха относно бъдещето на това момче и брака му с кралицата на Шотландия.

Томас от Ланкастър щракна с пръсти на слугата, който наля един бокал с вино.

— Ако кажеш на баща ти, аз ще отрека — предупреди той, когато слугата подаде чашата на Едуард. — Виното не е за малки и глупави — изимитира той казаното някога от един възрастен. — То е за мъже.