Иван Ефремов - Атинянката Таис

Чутото измени всички намерения на Таис.

Това, за което бе мечтала през безсънните нощи в Атина, в Египет, Вавилон и Екбатана, бе станало! Сякаш топъл полъх повея отгоре ѝ от планините на Ликия. Любовта, която не служеше на завистливи божества, не се мъкнеше след войски, беше станала опора на град-държава на Афродита, дъщеря на Небето, върховно божество на мъдростта и надеждата!

Тя има цел, тя има къде да приложи своето изкуство, да вдъхновява художници и поети и собствените си мисли за пътищата към Урания! И тази цел е толкова близка, през морето, на север от Златния залив, само на някакви си хиляда стадии! Хвала на Амбологера! Без нея никога не би могла да узнае за съществуването на града от нейните вълшебни сънища!..

Няколко месеца по-късно Таис, след като събра всичките си богатства и остави Ирана да се възпитава в Кипър, се намери с неразделната си приятелка на кораб, който бързаше към широкия Адалийски залив. На хоризонта се надигаха от лазурното море планините на Ликия с тежките си каменни куполи, с шапки от ослепително бял сняг, като обещание за особена чистота. Корабът бавно заобиколи острата скала, появи се малък син залив и на дъното му устието на бързотечна речица. На западния ѝ бряг в лъчите на изгряващото слънце, зад ниска стена розовееха къщите на Уранополис. Кипариси и чинари бяха успели да израснат покрай улиците и фасадите на малките къщи. На централния площад личеше отдалеч блесналата с наскоро издялан бял варовик и с цокъл от синкав камък сграда на Небесния съвет, завършена неотдавна.

Корабът влезе в пристанището.

Таис обгърна с поглед недостатъчно мощните стени, правите улици, ниския полегат хълм на Акропола. Като вихри се мярнаха призраците на грамадните седем и деветстенни внушителни градове на Персия, по Финикийското крайбрежие, обградените със знойни пустини градове на Египет, паднали пред завоевателите, оплячкосани и опустошени. Бялото величие на Персеполис, превърнато по нейна собствена воля в овъглени развалини… Изведнъж Уранополис ѝ се стори като нетраен жертвеник на небесната мечта на човека, несигурно издигнат в края на враждебния свят. Дълбока тъга и чувство на обреченост стисна с тежка ръка сърцето на Таис и когато погледна Ерис, тя прочете тревога и на нейното лице. Не беше възможно да преживее дълго Градът на небето, но атинянката не изпита нито съмнение, нито желание да потърси сигурно място за живот в Кипър или в Александрия, или в някой от усамотените кътове на Елада. Градът на небето, нейната мечта и смисълът да живее по-нататък. Изчезне ли той, какво ще остане, щом вече е обрекла изцяло себе си в служба на Децата на небето. В отговор на мислите ѝ Ерис здраво стисна ръката ѝ и я подтикна към мостика на кораба.

Таис и Ерис слязоха на пристанището. Под надзора на Ройкос моряците понесоха тежките денкове и сандъци със скъпоценните дарове за делото на Алексарх и Урания…

Така завърши историята на чудния живот на атинянката Таис. Тъмнината на Аид, дълбочината на изминалите векове я погълнаха заедно с първия на земята Град на любовта и небето.

Градът на светлата мечта не можеше дълго да съществува сред могъщи и свирепи царе, пълководци, жреци на измамна вяра, на корист и коварство.

Малко островче на току-що зародила се нова нравственост сред море от невежество, Уранополис скоро бе заличен от лицето на Гея от орда опитни във война и насилие завоеватели.

Заедно с Уранополис изчезнаха и двете приятелки. Дали бяха успели да се спасят от плен, като отплават на други все още мирни острови? Или подгонени от войници, се бяха хвърлили в морето, принесли себе си на Тетис? Или Ерис с твърдата си ръка на черна жрица бе изпратила първо своята Таис в подземния свят и сама я бе последвала? Може да допуснеш всякакъв завършек според собствената си мечта. Едно е несъмнено: нито Таис, нито Ерис не са станали робини на онези, които са унищожили Уранополис и са прекъснали тяхното служене за доброто на хората.

© 1973 Иван Ефремов

© 1985 Любомир Б. Павлов, превод от руски

Иван Ефремов

Таис Афинская, 1973

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Иван Ефремов. Атинянката Таис

Трето издание

Издателство на Отечествения фронт, София, 1986

Редактор: Донка Станкова

Редактор на издателството: Венета Маринова

Художник: Бисер Дамянов

Художествен редактор: Мария Табакова

Технически редактор: Румяна Браянова