Иван Ефремов - Атинянката Таис

— За да не съперничат конете на атинянките, между които има малко такива с гъста коса — пошегува се Егесихора.

— Лесно ти е на теб да говориш — изведнъж се намеси мълчаливата досега Нанион, — понеже косите на спартанките са станали пословични, както и свободата им.

— Ако четиридесет поколения твои прадеди бяха ходили с голи бедра, с платнени пеплоси и хитони цяла година, тогава и твоите коси нямаше да са по-лоши.

— Защо ви наричат «файномерис» — показващи бедрата си? — учуди се Птолемей.

— Покажи им как трябва да се облича спартанката по законите на своята страна — каза Таис на Егесихора, — твоят стар пеплос е окачен в опистоцелата от времето, когато играехме сцена от Кадмийските предания.

Егесихора мълком отиде във вътрешността на къщата.

Неарх не я изпусна от очи, докато тя не се скри зад една завеса.

«Много странни дарове ни изпраща съдбата» — изпя насмешливо Хефестион, смигайки на Птолемей.

Той прегърна срамежливата Нанион, шепнейки ѝ нещо. Хетерата почервеня, послушно подложи устните си за целувка. Птолемей се опита да прегърне Таис, след като седна до нея, веднага щом Александър стана и отиде при масата.

— Почакай, ще видиш своята богиня — отстрани го тя с ръка.

Птолемей се подчини, учудвайки се как това младо момиче едновременно очарова и заповядва.

Егесихора не се забави, появи се с бял дълъг пеплос, изцяло отворен отстрани и придържан само с къса плетена връзка на талията. Силните ѝ мускули играеха под гладката кожа. Разпуснатите коси на лакедемонката струеха като злато по целия гръб и завършваха в богати къдри под колената, караха я още по-високо и по-гордо да вдига глава, откривайки яки челюсти и могъща шия. Тя танцуваше «Танца на косите» — «Кометике», като си акомпанираше сама на глас, високо се вдигаше на върха на пръстите и напомняше великолепните статуи на Калимах — спартански танцьорки, които се люлеят като пламък и ти се струва, че всеки миг ще литнат във възторжен порив.

Въздишка на общо възхищение приветствува Егесихора, която бавно се движеше със съзнание за своята красота.

— Поетът е бил прав! — Хефестион се откъсна от Нанион. — Колко много общо има с красотата на породист кон и с неговата сила!

— Андраподисти — похитители на свободни хора — се опитали веднъж да грабнат Егесихора. Били двама възрастни мъже… Ала спартанките са научени да се сражават, а те мислели, че имат работа с нежна дъщеря на Атика, предопределена да живее в женската половина на къщата — разказваше Таис.

Егесихора, дори непоруменяла от танца, приседна до нея, прегърна приятелката си, без да се стеснява от Неарх, който жадно гледаше краката ѝ.

Александър без желание стана.

— Е, хайре, критянке! Бих искал да те любя, да разговарям с тебе, ти си необикновено умна, но трябва да ида в Киносарг — светилището на Херакъл. Моят баща ми заповяда да отида в Коринт, където ще има голямо събрание. Трябва да го изберат за главен военачалник на Елада, на новия съюз на полисите, разбира се, без упоритата Спарта.

— Пак се делят! — възкликна Таис.

— Какво разбираш под думата «пак»? Това се е случвало много пъти…

— Аз мислех за Херонея. Ако спартанците се обединяха с атиняните, тогава баща ти…

— Би загубил сражението и щеше да отиде в македонските планини и аз нямаше да се срещна с тебе — засмя се Александър.

— Че какво ти донесе срещата? — запита Таис.

— Спомен за красотата!

— Да носиш кукумявка в Атина! Та малко ли са жените в Пела?

— Ти не ме разбра. Аз говоря за това каква трябва да бъде жената! За тази, която носи примирение с живота, утешение и яснота. Вие елините я наричате «астрофаес» — звездосияйна.

Таис в миг се свлече от креслото и се отпусна на възглавницата до краката на Александър.

— Ти си още съвсем млад, а ми каза това, което човек запомня за цял живот — и като вдигна голямата ръка на царския син, тя притисна към нея страната си.

Александър отметна назад черната ѝ глава и каза с отсянка на тъга:

— Бих те повикал в Пела, но това не ти трябва. Тук ти си прочута в цяла Атика, макар и да не си включена в еоите — Списъка на жените, а аз съм само син на разведена царска жена.

— Чувствувам аз, ти ще бъдеш герой!

— Защо не, тогава ти ще бъдеш моя гостенка винаги, когато пожелаеш…

— Благодаря и няма да забравя. Недей да забравяш и ти — Ергос и Логос (Дело и Слово) са единни, както казват мъдреците.

Хефестион със съжаление се отдели от Нанион, като успя все пак да уговори вечерна среща. Неарх и Егисихора се бяха скрили. Птолемей не можеше и не искаше да отложи посещението на Киносарг. Той изправи за ръка Таис от възглавницата и я привлече към себе си.