Артуро Перес-Реверте - Чиста кръв

Та отидохме на църква, както вече казах, макар далеч да не бяхме тласкани от богобоязливост. Църквата, както без съмнение ваши милости вече се досещат, беше тази на манастира на Блажените Девици, намиращ се в близост до Двореца и в съседство до манастира „Енкарнасион“ и площадчето със същото име. Службата в осем часа в „Блажените“ беше на мода, понеже там ходеше да се черкува доня Тереса де Гусман, благоверната съпруга на граф де Оливарес; освен това капеланът, дон Хуан Короадо, се славеше като свещенослужител, чиято стройна снага изпъкваше пред олтара, а медните му слова се лееха благозвучно от амвона. Тъй че църквата се посещаваше не само от монахини, но и от благородни дами, примамени от присъствието на графиня де Оливарес или от капелана, а също и от други, не от високо потекло, но претендиращи за такова. Дори уличници и наконтени комедиантки — изпълняващи Божиите обязаности по-добросъвестно от всички, — се явяваха там с подобаващо богобоязлив вид, нагиздени под диплите на ефирната пелерина или мантилята 21 21 Дантелено наметало, носено от испанките, което покрива главата и тялото до кръста. — Б.‍р. , целите в бродерии, дантели и везма — само от Лотарингия и Прованс, защото фламандски дантели можеха да си позволят единствено благородните сеньори. И тъй като там, където се събираха дами — благородни или не, прииждаха и мъже, по-многобройни от гнидите в салтамарката на някой мулетар, на прословутата служба в осем малката църквица се изпълваше с народ: дами, редящи молитви, или мятащи стрелите на Купидон иззад ветрилата си, кавалери, дебнещи зад колоните или стоящи до купела, за да им дадат светена вода, просяци, насядали по стъпалата пред портата, излагащи на показ рани, гнойници и сакати крайници, уж пострадали в походите във Фландрия и дори при Лепанто. Просяците се боричкаха за най-добрите места при излизането след службата и бяха готови да наругаят доста пиперливо господата, които си придаваха голяма важност, ала не се бръкваха в кесиите за келява пара.

Ние тримата се разположихме близо до вратата, на място, от което можеше да се следи както нефа 22 22 Неф — Централната част на християнски храм в продълговата форма, кораб. — Б.‍р. на църквата, в този момент претъпкан с народ, — и толкова тесен, че още малко на централния олтар щеше да се наложи да представят Христос обесен вместо разпнат — така и трансепта 23 23 Трансепт — в архитектурата — напречен неф на църква. — Б.‍р. , в чието дъно се виждаше желязната решетка, свързваща помещението с манастира. Видях, че капитанът, със свалена шапка и преметнат през ръката плащ, не спираше да се озърта; също както при пристигането ни в църквата зорките му очи бяха отчели всички подробности по фасадата на манастира и оградата на градината. Службата си вървеше по реда, а когато свещеникът, водещ литургията, се обърна към енориашите можах да видя лицето на прочутия капелан Короадо, който редеше благо, изящно и вдъхновено латинските слова. Беше облагодетелстван от природата мъж, строен и напет под епитрахила, а косите му, подстригани на свещеническа тонзура, бяха черни и гъсти. Очите му бяха тъмни и пронизващи. Не беше трудно човек да си представи въздействието им върху евините дъщери, и по-специално върху монахините, на които манастирският устав забраняваше всякакъв мирски контакт, сиреч със света и с противоположния пол. Не можех да възприемам личността му, без да вземам под внимание това, което знаех за него и за разпътствата му в манастира, и това обясняваше отвращението и възмущението, които предизвикваха у мен отмерените му движения и самодоволното поведение, когато полагаше на олтара Светите дарове. Чудех се как никой не извика, че е богохулник и лицемер. Различавах около себе си само набожен унес и дори възхита в очите на много дами. Но такива са нещата от живота и това бе само един от многото случаи, когато получих полезен урок за това доколко външността надделява над истинността и как най-долни люде крият пороците си зад маската на добродетел, чест и благопристойност. И че да тръгнеш да разобличаваш злодеите без доказателства, да ги нападаш без сигурно оръжие, със сляпо доверие в човешкия разум и справедливостта, често се оказваше най-краткият път да съсипеш себе си, докато нехранимайковците, притаени зад щита на връзки или пари, си оставаха неуязвими. Друг научен отрано урок беше, че е голяма грешка да мерим силите си с тези на големците, от това по-скоро може да ни стигне загуба, нежели печалба. По-добре беше да се изчака без припряност и без перчене, докато времето или съдбата ни изправят на един кинжал разстояние срещу противника: в Испания обикновено не се налагаше да чакаш дълго такова нещо, то дори обикновено се оказваше съвсем сигурно и задължително — тук всички рано или късно се изправяме един срещу друг. Ако ли пък не, пак се налага търпение; в крайна сметка Господ има последната дума и Той бърка картите, своите и на всички други.