Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

Оудкерк не помнеше да е осъмвал така. Защото четиримата мъже с пистолетите, ведно с другия, мълвящия молитвата, префучаха като дяволи из бастиона, стреляйки и мушкайки с камите си всичко живо наоколо. Едновременно с това, когато другарят ми и аз препречихме моста и вече се спускахме по веригите надолу, от брега на дигата се надигна глух вой. Това бе ревът на сто и петдесет мъже, прекарали нощта във вода до пояса, които сега изплуваха от нея с възгласи „Свети Сантяго! Свети Сантяго!… Испания и свети Сантяго!“. Решени да прогонят студа с огън и меч, те възлизаха по насипа с оръжие в ръка, завземаха бастиона и после, за ужас на холандците, които се щураха насам-натам като полудели гъски, нахълтваха в града и сечаха наред.

Днес учебниците по история говорят за превземането на Оудкерк като за клане, споменават „испанската ярост от Антверпен“ наред с други подобни силни изрази, и уверяват, че в онова ранно утро легионът на Картахена е действал с небивала жестокост. Е, добре… На мен не са ми го разказвали, защото аз бях там. Истина е, че в първия момент стана касапница. Но вие ми кажете как по друг начин да превземеш със сто и петдесет души укрепено холандско селище, чийто гарнизон наброява седемстотин души? Единствено ужасът от едно неочаквано и безмилостно нападение можеше да прекърши в миг гръбнака на еретиците. И точно към това се придържаха нашите хора с професионалната суровост на старите легиони. Полковник дон Педро де ла Дага беше издал заповед в началото да се избива всичко наред и без помайване, за да се всее ужас у защитниците и да бъдат принудени да се предадат незабавно, и никой да не се разсейва с грабеж, докато победата не е сигурна. Тъй че спестявам някои подробности. Ще кажа само, че отвред трещяха аркебузни изстрели, носеха се викове, просветваха остриетата на шпаги, и че нито един холандец над петнадесет-шестнадесет години, от тези, които нашите войници срещнаха в първите мигове от нападението, независимо дали се биеше, бягаше или се предаваше, не оцеля, за да разкаже.

Нашият полковник беше прав. Паниката, обзела врага, беше най-големият ни съюзник, та дори не понесохме големи загуби. Десет-дванайсет души общо убити и ранени. И това е нищо, да му се не види, в сравнение с двестатината еретици, които градчето погреба на следващия ден, и с факта, че Оудкерк падна като зряла круша в ръцете ни. Основната съпротива беше оказана в сградата на Кметството, където двадесетина англичани успяха да се прегрупират в някакъв ред. Англичаните, които бяха съюзници на бунтовниците, откакто нашият господар, кралят, отказа да даде ръката на инфантата Мария на техния Уелски принц, не се ползваха с добро име сред нас. Тъй че когато първите испанци достигнаха градския площад, с окървавени ками, пики и шпаги, а англичаните ги посрещнаха с дружен мускетен залп от балкона на Кметството, нашите го приеха доста зле. Затова струпаха барут, кълчища и смола, подпалиха Кметството ведно с двайсетината англичани вътре, а после посрещнаха с аркебузи и ножове малцината, опитали да се измъкнат оттам.

Сетне започна плячкосването. Според стария войнишки обичай победителите имаха право да разграбят градовете, които не се предаваха според установеното договаряне или биваха превземани със сила. А в жаждата си за плячка всеки войник грабеше за десет и ругаеше за стотина. И понеже Оудкерк не се беше предал — губернаторът-еретик беше убит с пистолетен изстрел още в началото, а сега бесеха военния комендант на града на портата на дома му — и освен това градчето беше превзето, честно казано, със зъби и нокти, не беше нужно някой да дава специална заповед, та ние, испанците, да нахлуем по къщите, що сметнехме за подходящи, сиреч всички, и да завлечем каквото ни падне. Последното, както можете да си представите, даде повод за мъчителни сцени. Защото и фламандските буржоа, подобно на всички останали, яростно се противят, когато им се отнема имуществото, та мнозина трябваше да бъдат убеждавани с острието на шпагата. Тъй че скоро улиците се изпълниха с войници, нарамили най-разнообразни предмети, сновящи сред дима на пожарищата, стъпканите завеси, потрошените мебели и труповете. Мнозина от тия трупове бяха голи и боси, а кръвта им се събираше в тъмни локви по каменните улици. Войниците се подхлъзваха по нея, а кучетата я лочеха с езици. Вярвам, можете да си представите картината.