Шарлот Бронте - Шърли

Вече заявихме, че Мур не бе някой самопожертвувателен патриот; обяснихме също какви обстоятелства бяха развили у него склонността да насочи вниманието и усилията си към преследване на личните си интереси; ето защо, когато за втори път се бе почувствувал изтласкан до ръба на пропастта, той най-енергично започна да се бори срещу силите, които го бяха прекатурили. Онова, което можеше да се направи, за да се засили движението против войната в северната част на страната, той направи, като агитираше и други, чиито пари и връзки ги поставяха над самия него по сила и влияние. Понякога чувствуваше, че в исканията, които неговата партия отправяше към правителството, се съдържа твърде малко разум — когато слушаше, че цяла Европа е застрашена от Бонапарт и че цяла Европа се надига с оръжие в ръка, за да му се противопостави, когато видя Русия под заплаха, видя как тя се надига, разярена и сурова, за да защити замръзналата си земя, крепостничеството си, мрачния си деспотизъм от ботуша, от ярема и тиранията на един чужд завоевател, той разбра, че Англия, едно свободно кралство, няма право в този момент да иска от синовете си да правят отстъпки и да предлагат условия за мир на несправедливия и ненаситен френски предводител. Когато от време на време пристигаха новини за действията на онзи ЧОВЕК 83 83 Става дума за херцог Уелингтън. — Б.пр. , който представляваше Англия на Иберийския полуостров, за пътя му от един успех към друг — път, изминаван тъй бавно, но непоколебимо, тъй внимателно, но уверено, тъй „неприбързано“, но „неуморимо“; когато четеше собствените кореспонденции на лорд Уелингтън по страниците на вестниците — документи, написани от Скромността под диктовката на Истината, — в сърцето си Мур признаваше, че начело на войските на Британия е застанала някаква сила, бдителна, търпелива, истинска и скромна, призвана, в крайна сметка, спечели победата за страната, която предвождаше. В крайна сметка! Но този край бе още твърде далеч; а междувременно той, Мур, можеше да бъде унищожен като личност, надеждите му да бъдат стъпкани в прахта — той трябваше да мисли за себе си, да следва мечтите си, за да извоюва своята съдба.

Мур воюваше за нея така разпалено, че не след дълго достигна до дълбок разрив със стария си приятел и консерватор — пастора. Те се скараха на една сбирка, а впоследствие си размениха по няколко остри писма по страниците на вестниците. Мистър Хелстоун обяви Мур за якобинец, престана да се вижда с него дори не му говореше, когато се срещнеха; същевременно даде на племенницата си да разбере, че връзките й с дома на Мур трябва да бъдат прекратени за известно време и тя да се откаже от уроците си по френски. Този език, отбеляза той, бил в най-добрия случай неприличен и лекомислен, както и повечето произведения, написани на него, били неприлични и лекомислени, а идеите им били изключително вредни за слабите женски умове. Чудел се (допълни пасторът) кой е бил непрокопсаникът, въвел модата жените да изучават френски — едва ли можело да се измисли нещо по-неподходящо; това било все едно да храниш рахитично дете с тебешир и чиста водица; Каролайн трябвало да се откаже от този език, да се откаже и от братовчедите си — те били опасни хора.

Мистър Хелстоун съвсем определено очакваше съпротива срещу тази своя заповед под формата на сълзи. Той рядко си блъскаше главата над постъпките на Каролайн, но в ума му се въртеше смътната мисъл, че на нея и е приятно да посещава дома на братовчедите си; подозираше също така, че на племенницата му се нрави появата на Робърт Мур в техния дом, когато наминаваше от време на време. Старият разбойник бе забелязал, че когато Малоун се отбиваше някоя вечер, за да засвидетелствува уважение и да прояви чар, като пощипваше ушите на една попрестаряла черна котка, която обикновено споделяше възглавничката с нозете на мис Хелстоун, или пък грабваше някоя ловджийска пушка и започваше да гърми с нея по вратата на един навес за сечива в градината, докато светлината на деня все още не се бе стопила и позволяваше да се забележи тази възголяма мишена — междувременно той оставяше вратите на коридора и всекидневната широко отворени в студа, за да може да притичва вътре и вън и да съобщава за неуспехите или попаденията си с шумна грубоватост, — та пасторът бе забелязал, че при подобни занимателни обстоятелства Каролайн обикновено изчезваше, като безшумно се изнизваше на горния етаж и там се криеше от погледа на всички, докато не я извикаха долу за вечеря. От друга страна, когато Робърт Мур бе на гости, той не изтръгваше признаци на живот от котката, не й правеше нищо, освен понякога да я примами от възглавничката на коляното си и да я остави там да си мърка или да й позволи да се покатери на рамото му и да отрие глава с бузата му; по време на гостуването му не се разнасяха оглушителни пушечни трясъци, не се усещаше парфюмът на серните барутни изпарения, не се вдигаше шум, нито пък гърмяха хвалби — въпреки всичко това обаче Каролайн седеше в стаята и, изглежда, намираше необяснимо удоволствие в нашиването на игленици за еврейската кошница и в плетенето на чорапи за нейната посестрима — мисионерската кошница.