Шарлот Бронте - Шърли

Тя бе взела един цветен молив от бюрото на учителя я си и рисуваше малки листенца, части от колони и назъбени кръстове по полето на книгата.

— Виждам, че френският може да е полузабравен, но навиците от уроците по френски са останали — каза Луис. — Книгите ми, както и преди са застрашени, когато сте наблизо. Новоподвързаният ми Сен Пиер скоро ще заприлича на моя Расин — със следи от мис Кийлдар на всяка страница.

Шърли пусна молива така, сякаш я бе опарил.

— Кажете ми, какви бяха грешките в това съчинение? — попита тя. — Граматически ли бяха, или имахте нещо против съдържанието му?

— Не съм казвал, че подчертаванията ми показват някакви грешки. Вие просто изложихте своите мисли и аз се въздържах да ви противореча.

— А какво означават тогава?

— Сега това няма значение.

— Мистър Мур — извика Хенри, — накарайте Шърли да повтори някои от нещата, които тя така добре казваше наизуст.

— Ако изобщо помоля за нещо, то това ще бъде „Le Cheval Domple“ 142 142 „Обязденият кон“ — произведение от френския писател Жак Бенин Босюе (1627–1704). — Б.пр. — каза Мур, докато остреше молива, който мис Кийлдар бе изтъпила докрай.

Тя извърна глава — видя се как шията и откритите й страни, лишени от естественото си прикритие, пламнаха в топлите багри на червения цвят.

— А! Не е забравила, сър — каза възбудено Хенри. — Добре си спомня каква палавница беше.

Една усмивка, на която Шърли не позволи да стане по-широка, накара устните й да потреперят. Тя наведе глава и скри лице наполовина в ръцете си, наполовина в къдрите си, които при навеждането й отново се разпуснаха.

— Наистина бях бунтовница! — отвърна тя.

— Бунтовница! — повтори Хенри. — Да, вие и баща ми се бяхте скарали жестоко и вие не пожелахте да се подчините на никого — нито на него, нито на майка ми, нито на мисис Прайър — на никого. Тогава казахте, че той ви бил обидил…

— Той наистина ме обиди — прекъсна го Шърли.

— И че сте искали веднага да напуснете Симпсън Гроув. Опаковахте си нещата, а татко ги изхвърли от сандъка ви. Мама плака, мисис Прайър също плака. Те и двете бяха застанали и кършеха ръце, като ви умоляваха да имате търпение, а пък вие бяхте коленичили на пода с вашите неща и обърнатия пред вас сандък и приличахте, Шърли… приличахте… е, приличахте на това, което сте, когато изпаднете в някое от вашите непокорни настроения. В подобно състояние чертите ви не са изкривени — тогава те са застинали, но са много красиви. Почти не изглеждате разгневена, а само решителна и освен това сякаш сте готова всеки момент да се втурнете нанякъде. И все пак човек усеща, че ако в такъв час нещо се изпречи на пътя ви, то ще бъде разсечено като от гръм. Татко не издържа и повика мистър Мур.

— Достатъчно, Хенри.

— Не, не е достатъчно. Не зная как мистър Мур се справи, но си спомням само как той намекна на татко, че вълнението ще раздразни подаграта му. След това кротко поговори с дамите и успя да ги отпрати. А после ви каза, мис Шърли, че в такъв момент нямало смисъл от разговори или нравоучения и тъй като подносът с чая тъкмо бил внесен в учебната стая, а той изпитвал жажда, щял да се радва, ако сте оставели опаковането и сте приготвели по чаша чай за него и за мен. Вие дойдохте, но отначало не искахте да разговаряте. Не след дълго обаче се успокоихте и ободрихте. Мистър Мур започна да ни разказва за Европа, за войната и за Бонапарт — неща, за които обичахме да слушаме и двамата. След чая той заяви, че тази вечер никой от нас не трябвало да го напуска и че нямало да ни позволи да му се изплъзнем от погледа, за да не изпаднем в нова беда. Седнахме от двете му страни и бяхме толкова щастливи. Никога не съм прекарвал по-приятна вечер. На следния ден, госпожице, той ви поучава цял час и приключи, като ви даде да учите нещо от Босюе за наказание — „Le Cheval Dompte“. Вие го научихте, вместо да си опаковате багажа, Шърли. Повече никой не чу нищо за бягство. Цяла година след това мистър Мур все ви подкачаше по този повод.

— Тя никога не бе казвала урок с по-голямо въодушевление — присъедини се Мур. — Тогава за пръв път ми достави удоволствието да чуя родния си език без никакъв акцент от устата на едно английско момиче.

— В продължение на месец след това беше сладка като зряла череша — додаде Хенри. — Едно солидно и прочувствено спречкване винаги оставя Шърли в по-добро настроение от това, в което я е заварило.

— Говорите за мен, сякаш не съм тук — отбеляза мис Кийлдар, която все още не бе вдигнала лицето си.