Шарлот Бронте - Шърли

— Изпих го до последната капка, чичо — много ми помогна и ме съживи. Имам нужда от компания, затова помолих мисис Прайър да ви повика.

Достопочтеният църковен служител изглеждаше поласкан, макар и малко смутен. Той нямаше нищо против да прекара с болната си племенница десетина минути, ако на нея така и бе хрумнало, но недоумяваше с какво би могъл да я забавлява, затова започна да сумти и да се суети.

— Още ден-два и си на крака — отбеляза той само за да каже нещо. — Това дребно неразположение ще мине бързо. А след това ще трябва да пийваш портвайн, ако можеш и цяло буре — и да си хапваш дивеч и стриди; ще ти ги набавя на всяка цена. Бога ми! Ще те направим силна като Самсон, чакай само да видиш!

— Чичо, коя е тази дама, която стои до вас край леглото?

— Всемогъщи боже! — възкликна той. — Дали не се е унесла в бълнуване, госпожо?

Мисис Прайър се усмихна.

— Отнесена съм в един приятен свят — каза Каролайн с нежен и щастлив глас. — Бих искала да ми кажете дали той е истински или въображаем. Коя е тази дама? Кажете ми името й, чичо.

— Ще трябва отново да повикаме доктор Райл, госпожо, или по-добре Мактърк — той е по-малък мошеник. Томас ще трябва да оседлае коня и да отиде да го повика.

— Не, не искам никакъв доктор — единствено майка ми ще ме лекува. Сега разбирате ли, чичо?

Мистър Хелстоун побутна очилата си от носа към челото, извади кутийката си с енфие и се възползува от съдържанието й. Почерпил оттам сили, той отвърна кратко:

— Сега ми просветна. Значи сте й казали, госпожо?

— Истина ли е това? — попита Каролайн, като се надигна от възглавницата си. — Наистина ли тя е майка ми?

— Няма да плачеш, да правиш сцени или да изпадаш и истерия, ако ти кажа „да“, нали?

— Да плача? Щях да плача, ако бяхте казали „не“. Би било ужасно да се разочаровам сега. Но назовете я по име — как я наричате?

— Тази малко едра жена, която е облечена в странна черна рокля, макар че изглежда достатъчно млада, за да носи и по-хубави дрехи, ако пожелае — тази жена аз наричам Агнес Хелстоун. Тя бе съпруга на брат ми, а сега е негова вдовица.

— И моя майка?

— Каква малка неверница си ми ти! Погледнете личицето й, мисис Прайър, което едва ли е по-голямо от дланта ми — само колко е изпитателно и нетърпеливо! — Пасторът се обърна към Каролайн: — Във всеки случай тя се е погрижила да се появиш на белия свят и затова ще е по-добре да засвидетелствуваш благодарността си към нея по-бързо, като се поправиш и бузите ти поруменеят отново. Хей! Ами че тя беше пълничка — да ме убиеш, не мога да кажа какво е направила със себе си.

— Ако желанието да оздравееш има целебна сила, тогава бързо ще се съвзема. Тази сутрин нямах нито причина, нито сили да искам това.

В този момент Фани почука на вратата и обяви, че вечерята е сложена.

— Чичо, бихте ли ми изпратили малко от вечерята горе — каквото изберете от вашето блюдо. Това е по-разумно, отколкото да изпадаш в истерия, нали?

— Говориш като истински мъдрец, Кари. Ей сега ще имаш всичко, което искаш. Когато жените решат да бъдат разумни и преди всичко разбираеми за околните, тогава добре се погаждам с тях. Виж, мъглявите им и префинени чувства и безкрайно разтегливите им понятия никак не съм в състояние да разбера. Ако една жена ме помоли да й донеса нещо за ядене или някоя дреха — нека бъде дори яйцето на приказната птица Рух 126 126 Приказна птица от „Хиляда и една нощ“. — Б.пр. или златният нагръдник на Аарон, малко от скакалците и дивия мед на свети Йоан Кръстител или пък кожената му престилка — тогава мога да разбера поне какво иска. Но когато започнат да хленчат, без и те самите да знаят за какво — да бълнуват за разбиране, за чувства или пък някоя друга от тези техни неясни измислици, — е, тогава господ да ми е на помощ, защото не зная какво означават тези неща, нито пък ги притежавам. Госпожо, приемете ръката ми.

Мисис Прайър даде да се разбере, че тази вечер желае да остане при дъщеря си. Хелстоун излезе, но скоро се върна, понесъл едно блюдо в собствената си миропомазана ръка.

— Това е пиле — каза той. — Но утре ще имаме фазан. Помогнете й да седне и я наметнете с шала. Кълна се, че знам как трябва да се гледа един болен. Виж, Кари, това е онази малка сребърна виличка, която ти използува, когато дойде за пръв път у дома ми — ето едно щастливо хрумване, проява на нежно внимание. Грабвай я, Кари, и започвай да дъвчеш.

В движенията на Каролайн личеше огромно старание. Чичо й смръщено наблюдаваше колко отпаднала бе все още тя, но затова пък и предрече прекрасни неща за в бъдеще. Докато племенницата му хвалеше парчето месо, което й бе донесъл, и му се усмихваше с благодарност, той се наведе над възглавницата й, целуна я и каза с дрезгав, развълнуван глас: