Шарлот Бронте - Шърли

Всъщност той не бе сатанински. Злината бе там, че просто се бе разминал, с призванието си — бе трябвало да стане войник, но обстоятелствата го бяха направили свещеник. Що се отнася до останалото той бе добросъвестен, с твърда глава и твърда ръка, смел, строг безупречен и предан на бога дребен човечец — човек почти без съчувствие, нелюбезен, предубеден и корав, но верен на принципите си, почтен, мъдър и искрен. Струва ми се, читателю, че човек невинаги може да бъде създаден така, щото да приляга на професията си, и че не трябва да се анатемосват подобни хора за това, че понякога професията им виси по тях като зле ушита дреха — нито пък аз ще понеча да порицавам Хелстоун, дори и да е войнствен свещеник. И все пак мнозина негови енориаши го проклинаха, докато пък други го боготворяха, както често става с хора, които проявяват пристрастие в приятелството и непримиримост в омразата си и които в еднаква степен държат на принципите и се поддават на предразсъдъците си.

Хелстоун и Мур, и двамата в отлично настроение, обединили в момента усилията си в името на една и съща кауза, би трябвало, както можеше да се очаква, да разговарят приятелски, полюшвайки се един до друг на конете си. О, не! Тези двама мъже, всеки от тях с раздразнителна натура, рядко се виждаха и винаги се дразнеха взаимно по различни поводи — често пъти ябълката на раздора бе войната. Хелстоун бе ревностен тори (в ония дни все още имаше тори), а Мур бе непримирим виг 24 24 Виги и тори — английски политически партии, възникнали през XVII–VIII в. Като представители на крупните земевладелци, торите отстоявали привилегиите на аристокрацията, докато вигите били представители на градската буржоазия и привърженици на политически и социални реформи. — Б.пр. , поне що се отнася до това, че опонираше на партията, поддържаща войната, тъй като тази война засягаше собствените му интереси; а и само в този случай той си позволяваше да обсъжда британската политика. Обичаше да вбесява Хелстоун, като проповядваше вярата си в непобедимостта на Бонапарт, надсмиваше се над Англия и над Европа за безрезултатността на усилията им да му се противопоставят и спокойно изразяваше мнението, че е все едно дали щели да му се предадат по-рано или по-късно, тъй като в края на краищата той щял да смаже всеки свой противник и щял да застане сам на върха.

Хелстоун не бе в състояние да понесе подобни съждения и единствено съображението, че в известна степен Мур бе изолиран и чужд на местните люде и че само половината от кръвта в жилите му бе британска, а тя трябваше да се бори със злъчта на чуждата половина, го принуждаваше да го слуша, без да се поддаде на желанието да цапардоса събеседника си. Имаше и още нещо, което възпираше донякъде враждебните му емоции — това бе някакво чувство на разбиране към вироглавия тон, с който се изказваха тези мнения, и уважение към последователността в свадливата опърничавост на Мур.

Когато групата от мъже зави по пътя за Стилброу, вятърът, макар и слаб, задуха срещу тях. Ситните дъждовни капки се забиваха в лицата им. До този момент Мур само бе подкачал своя компаньон, но сега, шибан от неприятния вятър и вероятно раздразнен от дъжда, той започна по-сериозна атака.

— Все така ли се радвате на новините от Испания? — попита той.

— Какво имате предвид? — смръщено му отвърна пасторът.

— Искам да кажа, имате ли още вяра в онзи Ваал 25 25 Ваал (библ.) — бог на войната у древните финикийци. — Б.пр. , лорд Уелингтън 26 26 Херцог Уелингтън, Артър Уелзли (1769–1852) — британски пълководец и държавник; във войните срещу Наполеонова Франция главнокомандуващ съюзните войски на Пиренейския полуостров (1808–1813) и на англо-холандските армии при Ватерло (1815). — Б.пр. ?

— А сега пък какво искате да кажете?

— Все още ли вярвате, че този идол на Англия, с дървено лице и каменно сърце, притежава сила, способна да посипе огън и жупел върху французите, които искате да принесете в жертва?

— Убеден съм, че Уелингтън ще натири маршалите на Бонапарт в морето в деня, когато той пожелае, и то само с едно мръдване на малкия си пръст.

— Но, скъпи ми господине, не можете сериозно да говорите подобни неща. Маршалите на Бонапарт са велики люде, които действуват под водачеството на всемогъщ господствуващ дух. А вашият Уелингтън е най-посредственият от обикновените военни, чиито бавни и необмислени действия са допълнително възпрепятствувани от едно некомпетентно правителство в страната.