Шарлот Бронте - Шърли

В очите на мис Ейнли представителите на духовенството бяха нещо свято — невзрачността на отделния индивид за нея нямаше значение, защото самият му пост го превръщаше в свят човек. На куратите — личности, които с жалкото си високомерие не заслужаваха дори да завържат връзките на обувките й, нито да носят памучния чадър или пък карирания й вълнен шал, — на тези хора тя с цялото си искрено и чистосърдечно въодушевление гледаше като на свети дечица. Независимо колко ясно й изтъкваха техните дребни недостатъци и безмерни нелепости, тя не бе в състояние да ги забележи — мис Ейнли бе сляпа за пороците на духовенството, а белите църковни одежди прикриваха множество грехове.

Шърли, която съзнаваше това безобидно заслепение на своя наскоро избран министър-председател, съвсем категорично се разпореди, че не се предвижда никаква възможност за участие на куратите в разпределението на средствата и че нахалните им пръсти няма да се докоснат до тортата. Пасторите, разбира се, стояли над тях и можело да им се окаже доверие — те притежавали известен опит, известна мъдрост, а мистър Хол поне изпитвал съчувствие и любов към събратята си. Но що се отнасяло до младоците под тях, те не бивало да се бъркат в тази работа, трябвало да си знаят мястото и да бъдат научени, че подчинението и мълчанието най-добре подхождат на възрастта и възможностите им.

Езикът на Шърли хвърли в известен смут душата на мис Ейнли, но Каролайн я успокои отново, като вмъкна няколко похвални думи за мистър Суийтинг, Суийтинг наистина бе любимецът на мис Ейнли, макар че тя полагаше усилия, за да хареса и господата Малоун и Дън. Парчетата кейк и чашите е билково вино, които бе поднасяла на Суийтинг, когато той я посещаваше в малкия й дом, бяха винаги предлагани с истинско майчинско чувство от нейна страна. Веднъж бе удостоила и Малоун със същата невинна почерпка, но тази личност демонстрира такова явно презрение към гостоприемната трапеза, че мис Ейнли никога вече не посмя да го нагости по този начин, Дън тя черпеше със същите лакомства и изпитваше удоволствие от одобрението му, което той доказваше по един неоспорим начин, като обикновено изяждаше по две парчета кейк, а третото напъхваше в джоба си.

Неуморима в усилията си там, където можеше да стори добро, мис Ейнли щеше веднага да се впусне в разходка от около десет мили, за да навести и тримата пастори, на които да разкрие изработения от нея план и да подири одобрението им. Обаче мис Кийлдар се възпротиви, като предложи в допълнение да събере представителите на духовенството още тази вечер във Фийлдхед на малко съвещание. Тогава мис Ейнли щеше да се срещне с тях и планът щеше да бъде обсъден на този таен съвет.

Шърли успя да събере по-висшестоящите представители на духовенството. Още преди пристигането на старата мома тя съумя с думите си да доведе и тримата във възможно най-благоприятно настроение. Бе се заела с доктор Боултби и мистър Хелстоун. Първият бе упорит уелсец с гореща кръв, самомнителен и опърничав, но въпреки това човек, който вършеше много добрини, макар и да вдигаше доста шум около тях. Другия й компаньон познаваме добре. Шърли изпитваше приятелски чувства и към двамата, особено към стария Хелстоун, и затова за нея не представляваше никаква трудност да им достави удоволствие с присъствието си. Разведе ги из градината, набра им цветя и се държеше с тях така, сякаш беше тяхна любеща дъщеря. Мистър Хол тя бе оставила на Каролайн или казано по-точно, мистър Хол сам се постави под грижите на Каролайн.

Обикновено той търсеше компанията на Каролайн на всяко празненство, където се случваше да се намират и двамата. Той съвсем не беше донжуан по душа, макар и да бе харесван от дамите. По-скоро приличаше на книжен плъх — бе късоглед, с очила и често пъти унесен и нещо. Към старите дами проявяваше синовно отношение. Приемлив бе и за мъжете с различни професии и от различни прослойки — истинността, простата, благородството на честния му характер, неподправеността и възвишеността на неговата вяра му печелеха приятели от всички съсловия — бедният му клисар бе във възторг от него, а благородникът, на когото дължеше поста си, го ценеше високо. Само младите и привлекателни дами, облечени според изискванията на модата, предизвикваха у него известно смущение; тъй като самият той бе обикновен човек — обикновен на вид, с обикновени обноски и език, — мистър Хол сякаш се боеше от техния блясък, от елегантността и превзетостта им. Но мис Хелстоун не притежаваше нито блясък, нито превзетост, а във вродената й елегантност имаше някаква кротост — кротостта на влюбеното в земята крайпътно цвете. Той умееше да разговаря добре, по един приятен и ведър начин. Насаме Каролайн също умееше да бъде занимателна събеседница — беше приятно, когато мистър Хол сядаше до нея по време на празненствата, като по този начин я предпазваше от Питър Огъстъс Малоун, Джоузеф Дън или Джо Сайкс, Що се отнася до мистър Хол, той никога не пропускаше да се възползува от тази привилегия, стига да имаше такава възможност. Подобно предпочитание, проявявано от един мъж към една жена, при по-обичайни обстоятелства би раздвижило езиците на клюкарките. Но Сирил Хол бе на четиридесет и пет, поолисял и посивял, ето защо никой не бе изразил предположението, нито дори помислил, че би могъл да се ожени за мис Хелстоун. Такава мисъл не бе минавала и през неговия ум — той отдавна се бе оженил за своите книги и енорията си. Сестра му Маргарет, с очила и образована като него, внасяше щастие в самотата му. Мистър Хол смяташе, че вече е твърде късно за някаква промяна. Освен това познаваше Каролайн от години — като малко момиченце тя много пъти бе седяла на коленете му, бе и купувал играчки и подарявал книги и считаше, че приятелските й чувства към него са примесени с известна синовна почит. Не би намерил у себе си сили да придаде друга окраска на нейните чувства, а един прекрасен образ винаги можеше да се оглежда в огледалото на спокойния му ум, без да предизвика бурни вълнения в неговите дълбини. Още щом мис Ейнли пристигна, тя бе посрещната любезно от всички — мисис Прайър и Маргарет Хол и направиха място на дивана между тях, а когато трите се настаниха там, образува се едно трио, което лекомислените биха презрели като абсурдно и непривлекателно — една вдовица на средна възраст и две грозновати очилати стари моми, които обаче, макар и невзрачни на вид, все пак притежаваха своя собствена стойност, нещо, което множество страдащи и самотни човешки същества знаеха много добре.