Мика Валтари - Синухе Египтянина

Трябваше да чакаме дълго. Слънцето залезе и въздухът се разхлади. Тамянът изгоря, а гъската унило цвъртеше в пещта. Аз огладнях, лицето на Кипа се удължи и застина. Баща ми мълчеше и въпреки настъпилия мрак не му се щеше да запали осветлението. Седяхме на верандата, като отбягвахме да се поглеждаме. Тогава разбрах колко много тъга и разочарования може да донесе на бедните и нискостоящите лекомислието на богатите и високопоставените.

Но ето че най-сетне откъм улицата просветна пламъкът на факел. Баща ми скочи, бързо донесе от кухнята въглен и запали двата светилника. Разтреперан, аз сграбчих каната с вода, усещайки до себе си тежкото дишане на Тутмос.

Царският трепанатор Птахор пристигна в прост паланкин, носен от двама негри. Пред него поклащаше факел дебел, явно пиян слуга. С пъшкане и радостни възгласи Птахор слезе от паланкина и поздрави баща ми, който се поклони с отпуснати пред коленете ръце. Птахор сложи ръка на рамото му — било за да покаже, че не е необходима чак такава церемониалност, било за да намери опора. Облегнат на баща ми, той ритна факлоносеца и го прати да изтрезнява под сикомората. Негрите бутнаха паланкина под акациевите храсти и без да чакат заповед, седнаха на земята.

Продължавайки да се опира на бащиното ми рамо, Птахор се изкачи на верандата. Независимо от неговите възражения аз му полях да си измие ръцете и му протегнах ленената кърпа, но той помоли аз да го избърша, щом вече съм му поливал. След туй ми благодари любезно и каза, че съм бил хубав момък. Баща ми го покани да седне на почетното място — стола с облегалка, взет на заем от дома на търговеца на подправки. Той седна и се огледа с малките си любопитни очи, примижавайки от светлината на лампите. Настана кратко мълчание. Птахор се покашля, извини се и поиска нещо за пиене, понеже от дългия път гърлото му било пресъхнало. Баща ми се зарадва и му наля вино. Птахор го помириса недоверчиво, отпи глътка, след което с видимо задоволство изпразни чашата и въздъхна облекчено.

Беше нисък кривокрак мъж с бръсната глава. Под тънката дреха гърдите и коремът му бяха провиснали. По яката му имаше скъпоценни камъни, но тя, както и цялото му облекло, беше изцапана с петна. Миришеше на вино, пот и помада.

Кипа му поднесе сладки, пържена дребна риба, плодове и печена гъска. Той хапна учтиво, макар несъмнено да идваше от богато угощение. Опита от всичко и изрече похвали, които много зарадваха Кипа. По негова молба занесох ядене и бира и на негрите, но те отвърнаха внимателно с непристойни думи и запитаха нямало ли да си тръгва вече оня дебелак. Слугата хъркаше тежко под сикомората и не ми се щеше да го будя.

Вечерта доста се обърка, защото баща ми също пи, и то повече, отколкото го бях виждал да пие друг път, така че накрая Кипа седна в кухнята, хвана се за главата и се завайка. Когато делвата с вино се изпразни, наченаха лековитите вина на баща ми, а като свършиха и те, минаха на обикновена бира, защото Птахор уверяваше, че не бил придирчив.

Разговаряха за времето, когато бяха учили заедно в Дома на живота, припомняха си историйки за учителите и се прегръщаха, клатушкайки се по верандата. Птахор разказваше за опита си като царски трепанатор и заяви, че това е последната област в медицината, на която лекарят би могъл да се посвети, и че мястото й било по-скоро в Дома на смъртта, отколкото в Дома на живота. Но тя била свързана с малко работа, а пък той открай време си бил мързелив, както баща ми, кроткият Сенмут, сигурно добре помнел. С изключение на зъбите, гърлото и ушите, които изисквали свои специалисти, черепът според него бил най-лесен за изучаване и затуй го бил избрал.

— Ако бях по-усърден — продължи той, — щях да стана обикновен честен лекар, за да раздавам живот, а не смърт, когато някой старей или неизлечимо болен омръзне на роднините си. Щях да раздавам живот като теб, приятелю Сенмут. Можеше и по-беден да бъда, ала щях да водя по-достоен и по-здравословен живот.

— Не му вярвайте, момчета — рече баща ми, защото и Тутмос седеше с нас, стиснал чашка вино в ръката си. — За мен е гордост да се наричам приятел на царския трепанатор Птахор — най-способния в професията си в цял Египет. Нали си спомням удивителните отваряния на черепи, с които спаси живота на високопоставени и низши и събуди всеобщо възхищение. Той прогонваше злите духове, дето карат хората да полудяват, и изчистваше кръглите им яйца от мозъка на болните. Благодарните пациенти го възнаграждаваха със злато и сребро, с огърлици и съдове за пиене.