• Пожаловаться

Умберто Еко: Пражкото гробище

Здесь есть возможность читать онлайн «Умберто Еко: Пражкото гробище» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Историческая проза / Современная проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Умберто Еко Пражкото гробище

Пражкото гробище: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пражкото гробище»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Малко повече от година след излизането на „Пражкото гробище“ в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард“, а преводът е на Стефан Тафров. „Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра! Действието се разиграва през XIX в. в Торино, Палермо и Париж. Читателят се запознава с една истерична сатанистка, с един абат, който умира два пъти, с няколко трупа в една парижка клоака, с един гарибалдиец на име Иполито Ниево, изчезнал в морето близо до Стромболи, с фалшивата записка на Драйфус до германското посолство, с постепенното нарастване на фалшификацията, известна като „Протоколите на мъдреците от Сион“, която ще вдъхнови Хитлер да създаде лагерите на смъртта, с йезуити, които заговорничат срещу масоните, с масони, карбонари и мадзинианци, които бесят йезуити на собствените им черва, с Гарибалди, болен от артрит и с криви крака, с плановете на пиемонтските, френските, пруските и руските тайни служби, с кланетата в Париж по време на Комуната, където ядат мишки, с пробождания от кинжал, с ужасни и зловонни свърталища на престъпници, които сред изпаренията от абсент правят кроежи за експлозии и улични бунтове, с изкуствени бради, с подправени завещания, с дяволски братства и черни литургии. Чудесен материал за четиво с продължение в стила на деветнадесети век, впрочем илюстрирано като френските feuilletons от онова време. Така остава доволен дори и най-мързеливият читател. С изключение на главния герой всички останали герои наистина са съществували и наистина са извършили тези постъпки. Самият главен герой прави неща, които наистина са били правени, но вероятно от много различни хора. Но пък нали постоянно си има вземане-даване с тайни служби, с двойни агенти, с подкупни чиновници и с грешни духовници, може да му се случи какво ли не. Пък и единственият въображаем герой в тази история май е най-истинският от всички и прилича много на други, които са все още сред нас.

Умберто Еко: другие книги автора


Кто написал Пражкото гробище? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Пражкото гробище — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пражкото гробище», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Свещениците… Как ги опознах? В къщата на дядо, струва ми се, останал ми е смътен спомен как все гледаха някак крадешком, за развалените им ченета, за лошия им дъх, за потните им длани, които се опитваха да ме погалят по тила. Каква гадост. Безделници са, спадат към опасните класи, също като крадците и скитниците. Човек става свещеник или монах само за да живее в безделие, а безделието е сигурно заради техния брой. Ако, да кажем, свещениците бяха един на хиляда, щяха да имат толкова много работа, че нямаше да могат да си седят като пет пари в кесия и да си хапват угоени скопени петли. А сред най-недостойните свещеници правителството избира най-тъпите и ги назначава за епископи.

Почват да се въртят около теб още щом се родиш, когато те кръщават, заварваш ги и в училище, ако родителите ти от престорена набожност са те поверили на тях, после идва първото причастие и вероучението, и миропомазването; в деня на сватбата ти свещеникът ти казва какво да правиш в спалнята, а на другия ден по време на изповедта те пита колко пъти си го направил, за да може зад решетката на изповедалнята да се възбуди. Говорят ти срещу плътската любов, но всеки ден ги виждаш да стават от някое кръвосмесително ложе, без дори да си измият ръцете, и после изяждат и изпиват своя господ, а по-късно го изакват и изпишкват.

Повтарят, че тяхното царство не е на този свят, а слагат ръка на всичко, до което могат да се докопат. Никога цивилизацията няма да постигне съвършенството, докато последният камък от последната църква не падне върху последния свещеник и земята не се отърве от тази сган.

Комунистите твърдят, че религията е опиумът на народите. Вярно е, защото помага да се държат изкъсо поданиците, и ако религията я нямаше, по барикадите щеше да има двойно повече хора, така че по време на Комуната бяха не особено много и можеше да ги очистиш без излишно бавене. След като обаче чух какво казва онзи австрийски доктор за полезните свойства на колумбийската дрога, бих казал, че религията е кокаинът на народите, защото религията е тласкала и тласка хората към войни, към избиване на неверниците, и това е така и с християните, и с мюсюлманите, и с другите идолопоклонници, а пък ако преди негрите в Африка се задоволяваха само с кланета помежду си, мисионерите ги покръстиха и ги превърнаха в колониална армия, много подходяща да умира на фронта и да изнасилва бели жени едва-що влязла в града. Човеците никога не причиняват зло с толкова убеденост и ентусиазъм, колкото когато го правят по силата на религиозните си убеждения.

Най-лоши от всички са, разбира се, йезуитите. Струва ми се, че съм им погаждал по някой и друг мръсен номер, пък може и те да са ми направили разни лоши неща, не си спомням добре. Може пък да са били и кръвните им братя масоните. Те са като йезуитите, само че още по-побъркани. Ония поне имат своята теология и знаят как да си играят с нея, а масоните имат какви ли не теологии и съвсем му изпускат края. За масоните ми разказваше дядо. Те заедно с евреите отрязали главата на краля. И така от тях възникнали карбонарите, те са малко по-глупави масони, защото първо се оставяли да ги разстрелват, и второ, им хвърчали главите, докато се опитвали да направят бомба, или пък ставали социалисти. Комунисти и комунари. Всички пред стената. Само така, Тиер 8 8 Мари Жозеф Луи Адолф Тиер (1797–1877). Виден френски политик и историк. Потушава с кръв Парижката комуна. — Б.пр. .

Масони и йезуити. Йезуитите са масони, преоблечени като жени.

Мразя жените, доколкото ги познавам, а не ги познавам много. Години наред бях обсебен от онези brasseries à femmes 9 9 Бирарии с жени (фр.) — Б.пр. , където се събира каква ли не измет. Още по-лоши са от публичните домове. На тях поне не им е лесно да си намерят помещение, защото съседите не дават, докато бирариите могат да бъдат отваряни навсякъде, защото били уж само питейни заведения. Докато на партерния етаж обаче се пие, на горните се търгува с плът. Всяка бирария е посветена на определена тема и момичетата са със съответните костюми: тук германски келнерки, там точно срещу Съдебната палата сервитьорки с адвокатски тоги. То и имената само стигат, например Brasserie du Tire-Cul, Brasserie des belles marocaines, Brasserie des quatorze fesses 10 10 Бирария Издай-Дупе, Бирария на хубавите мароканки, Бирария Четиринадесетте задника (фр.) — Б.пр. , недалеч от Сорбоната. Съдържателите са обикновено германци, ето начин да подкопаваш морала на французите. В пети и шести арондисман има поне шестдесетина такива заведения, а в цял Париж са почти двеста, всички отворени и за най-младите. Момчетата влизат най-напред от любопитство, после тласкани от порока, после всичко потича от само себе си, отбиват се, като им се прииска. Ако бирарията е близо до някое училище, учениците надзъртат през вратата. Аз пък ходя там да пия. И да гледам отвътре учениците, които надзъртат през вратата. А и не само тях. От по-възрастните посетители също могат да се научат доста неща, които могат винаги да влязат в работа.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пражкото гробище»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пражкото гробище» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пражкото гробище»

Обсуждение, отзывы о книге «Пражкото гробище» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.