LibCat » Книги » Проза » Историческая проза » Умберто Еко - Пражкото гробище

Умберто Еко - Пражкото гробище

Здесь есть возможность читать онлайн «Умберто Еко - Пражкото гробище» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Историческая проза, Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Читать книгу

Название:
Пражкото гробище
Автор:
Умберто Эко
Жанр:
Историческая проза / Современная проза / на болгарском языке
Год:
неизвестен
ISBN:
нет данных
Рейтинг книги:
4 / 5. Голосов: 1
Избранное:

Добавить в избранное
Отзывы:
Написать комментарий
Ваша оценка:
- 80
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5

Пражкото гробище: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пражкото гробище»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Малко повече от година след излизането на „Пражкото гробище“ в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард“, а преводът е на Стефан Тафров.
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Действието се разиграва през XIX в. в Торино, Палермо и Париж. Читателят се запознава с една истерична сатанистка, с един абат, който умира два пъти, с няколко трупа в една парижка клоака, с един гарибалдиец на име Иполито Ниево, изчезнал в морето близо до Стромболи, с фалшивата записка на Драйфус до германското посолство, с постепенното нарастване на фалшификацията, известна като „Протоколите на мъдреците от Сион“, която ще вдъхнови Хитлер да създаде лагерите на смъртта, с йезуити, които заговорничат срещу масоните, с масони, карбонари и мадзинианци, които бесят йезуити на собствените им черва, с Гарибалди, болен от артрит и с криви крака, с плановете на пиемонтските, френските, пруските и руските тайни служби, с кланетата в Париж по време на Комуната, където ядат мишки, с пробождания от кинжал, с ужасни и зловонни свърталища на престъпници, които сред изпаренията от абсент правят кроежи за експлозии и улични бунтове, с изкуствени бради, с подправени завещания, с дяволски братства и черни литургии. Чудесен материал за четиво с продължение в стила на деветнадесети век, впрочем илюстрирано като френските feuilletons от онова време. Така остава доволен дори и най-мързеливият читател. С изключение на главния герой всички останали герои наистина са съществували и наистина са извършили тези постъпки. Самият главен герой прави неща, които наистина са били правени, но вероятно от много различни хора. Но пък нали постоянно си има вземане-даване с тайни служби, с двойни агенти, с подкупни чиновници и с грешни духовници, може да му се случи какво ли не. Пък и единственият въображаем герой в тази история май е най-истинският от всички и прилича много на други, които са все още сред нас.

Пражкото гробище — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пражкото гробище», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

↓

↑

Сбросить

Интервал:

↓

↑

Закладка:

Сделать

Евреинът, еврейството и поеврейчването на християнските народи (фр.) — Б.пр.

Херман Отомар Фридрих Гьодше (1815–1878). Второстепенен германски писател с антисемитска насоченост. Една от главите от романа му „Биариц“ се разпространява след 1872 г. като част от антисемитската пропаганда. — Б.пр.

Просветители (фр.) — Б.пр.

100

Равенство (фр.) — Б.пр.

101

Канализация, буквално „всичко в канала“ (фр.) — Б.пр.

102

Мухоловка (фр.) — Б.пр.

103

Нека Светият кръст да не бъде моята светлина, нека драконът да бъде моят господар (лат.). Перифраза в посока на сатанизма на надписа на Кръста на св. Бенедикт, използуван от католиците за гонене на злите духове и магьосничеството. — Б.пр.

104

Извършено е (лат.) — Б.пр.

105

Официален вестник на Френската империя (фр.) — Б.пр.

106

Шаспо, вид пушка (фр.) — Б.пр.

107

Сос с черен пипер (фр.) — Б.пр.

108

На тапа (фр.) — Б.пр.

109

Нафтаджийки (фр.) — Б.пр.

110

На барикадите! Врагът е пред стените ни! Непоколебимо! (фр.) — Б.пр.

111

Жените (фр.) — Б.пр.

112

Става дума за базиликата „Сакре Кьор“ на хълма Монмартър в Париж, построена с подписка сред вярващите католици. — Б.пр.

113

Нова употреба (фр.) — Б.пр.

114

Франсоа Пол Жюл Греви (1807–1891). Френски политик и държавник с републикански убеждения, президент по време на Третата република (1879–1885). — Б.пр.

115

Леон Гамбета (1838–1882). Френски държавник и политик от втората половина на XIX в., министър-председател и многократно министър и председател на парламента, пламенен републиканец, блестящ оратор и полемист, една от най-почитаните фигури в съвременна Франция. — Б.пр.

116

Едмон Франсоа Валантен Абу (1828–1885). Френски писател, публицист и политик, републиканец и привърженик на отделянето на църквата от държавата. — Б.пр.

117

Нашите съвременници евреите (фр.) — Б.пр.

118

Пилешко фрикасе Маренго, пилешко с майонеза (фр.) — Б.пр.

119

О, каква история! (фр.) — Б.пр.

120

Храм на приятелите на френската чест (фр.) — Б.пр.

121

Картичка; писъмце (фр.) — Б.пр.

122

Стрелци (фр.) — Б.пр.

123

Луи Жан Жозеф Блан (1811–1882). Френски политик и историк, социалист. — Б.пр.

124

Пиле соте (фр.) — Б.пр.

125

За по-голяма слава на Бога (лат.). Девиз на йезуитския орден. — Б.пр.

126

Марио Рапизарди (1844–1912). Италиански поет, автор на поемата „Луцифер“, в която рационалното начало се противопоставя на религията. — Б.пр.

127

Джозуе Алесандро Микеле Кардучи . Един от най-значителните италиански поети, носител на Нобеловата награда за литература (1906 г.). Автор на провокативния „Химн към Сатаната“ (1863), наситен с антиклерикален дух. — Б.пр.

128

Амбулантна търговия — Б.пр.

129

На града и на света, т.е. на целия свят (лат.) — Б.пр.

130

Братята три точки (фр.) — Б.пр.

131

Тайните на франкмасонството (фр.) — Б.пр.

132

Сестрите масонки (фр.) — Б.пр.

133

Франкмасонството разобличено (фр.) — Б.пр.

134

Масонска Франция (фр.) — Б.пр.

135

Каква история! (фр.) — Б.пр.

136

Неделими сърца (фр.) — Б.пр.

137

Мъст, Адонаи, мъст (иврит) — Б.пр.

138

За причината на будния сън (фр.) — Б.пр.

139

Не миришат (лат.) — Б.пр.

140

Спиритизмът по света (фр.) — Б.пр.

141

Пътешествие в тайнствени страни (фр.) — Б.пр.

142

Чудовищен (фр.) — Б.пр.

143

Дяволът през деветнадесети век (фр) — Б.пр.

144

Адски дневник (фр.) — Б.пр.

145

Тайнствена кутия (лат.) — Б.пр.

146

Франкмасонството — синагога на Сатаната (фр.) — Б.пр.

147

Пожизнен (лат.) — Б.пр.

148

Магьосничество (фр.) — Б.пр.

149

Малка фигурка, използувана от заклинатели и пр. (фр.) — Б.пр.

150

Възроден и свободен Паладиум (фр.) — Б.пр.