Умберто Еко - Пражкото гробище

Рачковски пак дойде. Каза ми, че отново има нужда от мен. Отвърнах му троснато.

— Не изпълнявате уговорката. Мислех, че сме квит — казах му. — Аз ви дадох никога невиждан материал, а вие си замълчахте за моята клоака. Така че аз трябва да очаквам от вас още нещо. Да не мислите, че един толкова ценен материал е безплатен?

— Вие не изпълнихте уговорката. С документите платихте за мълчанието ми. Сега пък искате и пари. Добре, не споря, за документите ще платя с пари. Следователно за мълчанието ми за клоаката ми дължите още нещо. И освен това, Симонини, хайде да не се пазарим, не е във ваш интерес да ме дразните. Казах ви, че за Франция е много важно bordereau-то да се окаже автентично, но за Русия не е така. Нищо не ми струва да ви хвърля на вестниците да ви разкъсат. Ще прекарате остатъка от живота си в залите на съдилищата. А, да, забравих. За да осветля миналото ви, говорих с отец Бергамаски и с господин Ебютерн, те ми казаха, че сте им представили някой си абат Дала Пикола, чието дело е аферата Таксил. Опитах се да намеря този абат, но явно се е изпарил, както всички онези, които са работели заедно по аферата Таксил в някаква къща в Отьой, освен самия Таксил, който ходи из Париж и също търси този изчезнал абат. Мога да ви обвиня в убийството му.

— Тялото му го няма.

— Тук долу има четири други тела. След като сте сложили в клоаката четири трупа, може да сте изхвърлили другаде още някой.

Бях в ръцете на този мизерник.

— Добре — отстъпих, — какво искате?

— В материала, който дадохте на Головински, има един пасаж, който ми направи силно впечатление, става дума за проекта да се използва метрото, за да се минират големите градове. Но за да му повярват, трябва наистина там долу да избухне някоя бомба.

— И къде, в Лондон ли? Тук още няма метро.

— Но започнаха да го прокопават, вече пробиват тунелите под Сена; на мен не ми трябва да вдигам във въздуха Париж. Достатъчно ми е да рухнат две-три подпори, а още по-добре някой участък от пътната настилка. Нищо и никаква експлозия, която обаче да отекне като заплаха и потвърждение.

— Разбрано. Но аз какво общо имам с това?

— Доколкото знам, вие сте работили с експлозиви и имате подръка експерти. Погледнете на всичко от правилния ъгъл. Според мен всичко би трябвало да стане без инциденти, защото нощем строежът няма охрана. Но да приемем, че по много злощастно стечение на обстоятелствата атентаторът бъде разкрит. Ако е французин, го заплашват само няколко години затвор, ако е руснак обаче ще избухне френско-руска война. Няма как да е някой от моите хора.

За малко да реагирам бурно, как така ще ме кара да върша такива безумия, аз съм кротък човек, пък и на възраст. После се спрях. На какво се дължеше усещането за пустота, което изпитвах седмици наред, ако не на чувството, че вече не съм сред главните действащи лица?

Ако приемех тази задача, излизах отново на предна линия. Помагах да направя моето гробище в Прага по-истинско, да стане по-лесно да се повярва в него повече откогато и да било. Още веднъж сам щях да победя цяла една раса.

— Трябва да поговоря с когото трябва — отвърнах — и ще ви дам отговор след няколко дена.

Отидох да потърся Гавиали, той още работи като вехтошар, но благодарение на помощта ми документите му са в ред, а и е спестил някоя и друга пара. За по-малко от пет години обаче го е хванало старческото оглупяване — Кайен си казва думата. Ръцете му треперят и вдига чашата с усилие, нищо, че щедро му я напълних няколко пъти. Движи се трудно, почти не може да се навежда вече и се питам как успява да събира вехтории.

Реагира с ентусиазъм на предложението ми:

— Не е вече като едно време, когато не можеше да използваш определени експлозиви, защото нямаше време да се отдалечиш. Сега всичко става с една хубава бомба с часовников механизъм.

— Как действа?

— Много просто. Взимаш едно най-обикновено будилниче и го курдисваш за желания час. Като часът дойде, едно лостче на будилничето щраква и вместо да задейства звънеца, ако си свързал жичките по подходящия начин, задейства детонатора. И — бум. А ти вече си достатъчно далече.

На другия ден дойде при мен с една ужасяваща с простотата си играчка: как да си представиш, че това възелче от преплетени жици и джобен часовник като на църковен настоятел може да предизвика експлозия?

— Обаче предизвиква — каза гордо Гавиали.

Два дни след това отидох да проуча тунелите, които копаеха тогава, като си дадох вид, че го правя от любопитство, и поразпитах работниците за това-онова. Избрах един от тунелите, в който е лесно да се слезе от улицата — под равнището й е укрепен с траверси. Не ме интересува къде води тунелът и дали изобщо води някъде: достатъчно е да се сложи бомбата на входа — и готово.