Умберто Еко - Пражкото гробище

Всичко изглежда недействително. Сякаш съм някой друг, който ме наблюдава. Да го имам писмено, за да съм сигурен, че е вярно. Днес е 22 март.

Къде са расото и перуката?

Какво правих снощи? В главата ми всичко е като в мъгла.

Не си спомнях дори къде води вратата в дъното на стаята.

Открих коридор (не съм ли го виждал преди?), пълен с облекла, перуки, мазила и гримове, каквито употребяват актьорите. На куката висеше истинско расо, върху полицата намерих не само истинска перука, а и изкуствени мигли. Сложих малко фон дьо тен с цвят на охра, съвсем малко руж на бузите и станах онзи, който мисля, че съм, бледен и леко трескав на вид. Аскетичен. Това съм аз. Кой аз?

Знам, че съм абат Дала Пикола. Явно обаче не съм той, след като за да изглеждам като него се налага да се предрешвам.

Къде води този коридор? Страх ме е да ида до края.

Да прочета пак тези бележки. Ако съм написал написаното, то наистина се е случило с мен. Да имам вяра на писмените документи. Дали пък някой не ме е упоил с омайно биле? Булан? Като нищо. Или йезуитите? Или франкмасоните? Какво пък общо имам с тях?

Евреите! Ето кой може да е.

Тук не се чувствам в безопасност. Някой може да е дошъл посред нощ, да ми е откраднал дрехите и, което е по-лошо, да е ровил в книжата ми. Може да е някой, който обикаля Париж и се представя за абат Дала Пикола.

Трябва да избягам в Отьой. Може би Диана знае. Коя е Диана?

Бележките на абат Дала Пикола свършваха тук, любопитно защо не бе взел със себе си толкова поверителен документ, доказателство за неспокойствието, което с положителност го беше обзело. И тук свършваше и онова, което можех да науча за него.

Върнах се в апартамента откъм улица „Мобер“ и седнах на работната си маса. Как ли се пресрещаше моят живот с живота на абат Дала Пикола? Обяснението би било, че аз и абат Дала Пикола сме една и съща личност, оттам и общият апартамент и дори това, че се бях прибрал в апартамента на Симонини преоблечен като абат Дала Пикола, бях оставил там перуката и расото и след това бях заспал. Но имаше една малка подробност: ако Симонини беше Дала Пикола, защо тогава не знаех нищо за Дала Пикола и вместо това не се чувствах Дала Пикола, който не знае нищо за Симонини, а за да разбера какво мисли и чувства Дала Пикола се налагаше да чета бележките? Пък ако бях Дала Пикола, би трябвало да съм в Отьой в някаква къща, за която Дала Пикола, изглежда, знаеше всичко. А аз (Симонини) не знаех нищо. А коя беше Диана?

Освен ако не бях ту Симонини, забравил Дала Пикола, ту Дала Пикола, забравил Симонини. Не е нещо ново. Кой ли ми беше споменал за случаи на раздвояване на личността? Не беше ли се случило на Диана? Но коя е Диана?

Реших да започна да действам методично. Знаех, че имам тетрадка с ангажиментите си, и в нея намерих следните бележки:

21 март, църковна служба

22 март, Таксил

23 март, Гийо за завещанието на Бонфоа

24 март у Дрюмон?

Как така на 21 март е трябвало да ида на църква, нали не се смятам за вярващ? Ако човек е вярващ, значи вярва в нещо. Вярвам ли в нещо? Май не. Значи съм невярващ. Логично е. Но да оставим това настрана. Понякога човек ходи на църква по различни причини и вярата няма нищо общо с тях.

По-сигурното беше, че в деня, който мислех за вторник и си беше вторник, 23 март, онзи Гийо наистина дойде и ме помоли да му съставя завещанието на Бонфоа. Било е на 23, пък си мислех, че е дошъл на 22-ри. Какво е станало на 22-ри? Кой или какво е Таксил?

Освен това и дума не можеше да става, че в четвъртък е трябвало да се видя с онзи Дрюмон. Как да се срещна с някого, след като вече не знаех дори кой съм аз самият? Трябваше май да се крия, докато не ми се проясни всичко. Дрюмон… Казвах си, че прекрасно знам кой е, но помислех ли за него, съзнанието ми се затъмняваше като от вино.

Да излезем сега с няколко хипотези, казах си. Първо: Дала Пикола е човек, различен от мен, който по загадъчни причини често минава през дома ми, свързан с неговия с повече или по-малко таен коридор. Вечерта на 21 март е влязъл при мен на улица „Мобер“, свалил си е расото (защо?), после е отишъл да си спи вкъщи, където на сутринта се е събудил, без да си спомня нищо. Така и аз се бях събудил също без да си спомням нищо. В такъв случай обаче какво ли бях правил във вторник на 23-ти? И защо Дала Пикола е трябвало да се съблича при мен и да се прибира в своя дом без расо — и в колко часа? Обзе ме ужас, че първата част на нощта е прекарал в моето легло… Боже мой, вярно е, че жените ме ужасяват, но да го правя с абат е още по-лошо. Целомъдрен съм, но не и извратен…