Джеймс Клавел - Шогун

— Щедър съм — съгласи се той. — И това е предостатъчно за някой жалък жрец да казва от време на време: „В името на Амида Буда.“

— О, да, господарю. А ще бъде ли храмът близо до крепостта в Йедо? Ще е хубаво, ако край него минава поточе или река!

Той неохотно даде съгласието си, макар че подобен парцел земя би струвал далеч повече, отколкото му се даваше за тази моментна прищявка. Но момчето е чудесно, каза си той, така че мога да си позволя малко щедрост през тази година.

— Благодаря ви, господарю…

Садзуко млъкна. Към тях с бързи стъпки се приближаваше Нага.

— Моля да ме извините, татко, но как бихте желали да приемете самураите от Осака? Един по един или всички наведнъж?

— Един по един.

— Добре, господарю. Свещеникът Цуку-сан също моли за среща, когато ви е удобно.

— Предай му, че в най-скоро време ще изпратя да го повикат.

Торанага продължи да разговаря с наложницата си, но тя незабавно — макар и крайно учтиво — помоли да я извини: знаеше много добре, че той би предпочел още сега да приключи със самураите. Торанага настоя тя да остане, но момичето пак помоли да си тръгне и той я пусна.

Започна старателно да разпитва хората, да пресява разказите им, като от време на време извикваше по някой самурай за втори път, за да свери версията му с тази на току-що разпитания. До залез слънце получи много ясна представа за онова, което се бе случило или по-скоро което те смятаха, че се бе случило. След това вечеря леко и набързо — първото му ядене за деня — и повика Кири, а телохранителите отпрати, за да не чуват разговора им.

— Преди всичко ми разкажи какво си направила и какво си видяла, Кири-сан. Нощта беше вече напреднала, когато тя свърши, макар да се бе подготвила предварително за тази среща.

— И-и-и! — възкликна той. — Всичко е висяло на косъм, Кири-сан! На косъм!

— Прав сте — отвърна Кири, скръстила ръце в широкия си скут. И добави с обич: — Всички богове — и големи, и малки — са ви закриляли, господарю, и нас също. Моля да ме извините, че се бях усъмнила и във вас, и в крайния изход. Боговете са бдели над нас.

— И на мен така ми изглежда — до голяма степен.

Торанага се загледа в нощта. Пламъците на факлите трептяха от морския бриз, който прогонваше насекомите и правеше вечерта още по-приятна. В небето грееше ясен месец, а по повърхността му се виждаха по-тъмни петна. Той се запита разсеяно дали това не е земя, а останалото — сняг и лед, за какво служи луната и кой ли живее на нея… Ех, колко неща искам да науча, въздъхна Торанага.

— Мога ли да ви задам един въпрос, Тора-сан?

— Какъв въпрос, Кири?

— Защо ни пусна Ишидо? Каква е истината? Можеше и да ни задържи, нали? Аз на негово място точно така бих постъпила — никога не бих освободила такива заложници. Защо тогава ни пусна?

— Първо ми кажи какво е посланието на Очиба.

— Тя каза: „Моля предайте на Торанага-сама, че аз много бих искала той да уреди по някакъв начин разногласията си с наследника. А като доказателство за добронамереността на наследника бих желала да му съобщя думите, които той нееднократно е повтарял — че не желае да поведе войските си срещу своя чичо, господаря на Кван…“

— Нима каза подобно нещо?

— Да, каза го.

— Но тя не може да не знае — и Ишидо също, — че ако Яемон тръгне срещу мен, аз неминуемо ще загубя.

— Това са думите й, господарю.

— И-и-и! — Торанага сви мазолестия си юмрук и удари с него по рогозките. — Ако това предложение е искрено, а не някаква хитрост, то аз съм изминал вече половината път за Киото, ако не и повече!

— Така е.

— И срещу каква цена?

— Не знам. Нищо друго не каза. Това беше всичко — като изключим поздравите и благопожеланията, които изпраща на сестра си.

— Какво мога аз да дам на Очиба. Какво тя няма, че очаква да го получи от мен? Осака е нейна, съкровищата са нейни, Яемон винаги е бил за мен наследник на империята… Тази война е напълно излишна. Каквото и да се случи, след осем години той ще стане куампаку. Аз нямам какво повече да й предложа.

— Да не би да иска да се ожените за нея? Но Торанага енергично заклати глава.

— Изключено! Никога не би се омъжила за мен.

— За нея обаче това е най-доброто разрешение на всичките й проблеми.

— И през ум не би й минало. Очиба да ми стане жена? Та тя на четири пъти моли тайко да ме накара да отпътувам Отвъд.

— Да, но тогава тайко беше още жив.

— Аз с нищо не мога да допринеса, за да укрепя империята, да запазя мира и да направя Яемон куампаку. А тя иска само това.