Джеймс Клавел: Цар Плъх

— Не, не желая да пуша от твоите цигари.

— Нямате нищо против да запаля, нали… сър?

— Напротив, имам!

Царя го погледна право в очите и спокойно измъкна една цигара. Запали я и всмукна дълбоко дима.

— Хвърли я на секундата! — заповяда Грей.

— Веднага… сър.

Преди да се подчини, Царя дръпна от цигарата още веднъж — бавно и дълбоко. После учтивостта му внезапно изчезна.

— Не съм под ваше командване, пък и няма закон, който да казва, че не мога да пуша, когато си поискам. Аз съм американски гражданин и не съм подчинен на разни надути англичани. Това вече ви бе обяснено веднъж. Оставете ме най-сетне на мира… сър!

— Ще ми паднеш ти в ръцете! — избухна Грей. — Все някога ще направиш грешка и аз няма да пропусна да те тикна ей там. — Той посочи с треперещ пръст грубата бамбукова килия, служеща за карцер. — Там ти е мястото на тебе.

— Не върша нищо нередно…

— Откъде тогава имаш толкова пари?

— Играя на карти. — Царя пристъпи към Грей. Все още се владееше, но бе по-ядосан от обикновено. — Даром никой нищо не ми дава. Каквото имам, то си е лично мое и съм го изкарал със собствените си ръце, а как, това вече си е моя работа.

— Докато аз съм началник на лагерната полиция, няма да е само твоя работа — сви юмруци Грей. — Сума ти лекарства изчезнаха напоследък. Може би и ти имаш пръст тук.

— А, не… Виж какво — каза нервно Царя, — аз през живота си не съм крал, и с лекарства не съм търгувал! И гледай да го запомниш това добре. По дяволите, ако не беше офицер, щях…

— Да, но съм и много искам да видя какво ще направиш! Направо умирам от любопитство! Мислиш се за кой знае какво, нали? Е, аз пък знам, че си едно нищо.

— Слушай какво ще ти кажа. Ние все някога ще се измъкнем от тоя скапан лагер и само да се лепнеш пак за мене, жестоко ще си изпатиш.

— Ще запомня! — Грей се опита да обуздае бесните удари на сърцето си. — Но помни и ти — взел съм те на мушка. Всеки късмет е до време. И твоят ще ти обърне гръб!

— Едва ли… сър!

И все пак Царя знаеше, че Грей е прав. Досега късметът не му бе изневерявал никога. Но късметът идва в резултат от много труд и внимателна подготовка, и от още нещо, а не само от рискове. Освен, ако не са добре пресметнати. Като с диаманта например. Цели четири карата! Най-сетне знаеше как да се добере до него, когато всичко стане готово. А успее ли с тоя удар, край вече на рисковете. Той ще бъде последният. Поне тук, в Чанги.

— Всеки късмет е до време! — злобно повтори Грей. — И знаеш ли защо? Защото и ти си като всички други престъпници — алчен си.

— Нямам намерение да търпя подобни приказки — избухна гневно Царя. — Ако аз съм престъпник, то…

— Престъпник си, и още как! Непрекъснато престъпваш законите.

— Кои закони? Японските ли?

— Зарежи ги ти японските закони. Аз ти говоря за лагерните. Тук черната борса е забранена. А ти само с това се занимаваш.

— Докажи го!

— Ще го докажа, като му дойде времето. Все някога ще сбъркаш. Тогава ще те видя как ще караш наравно с останалите. Ей, тук, в килията. А след това аз лично ще се погрижа да те изпратят в Утръм Роуд!

Царя усети как леден ужас преряза сърцето и слабините му.

— Господи! — процеди през зъби той. — От копеле като тебе всичко може да се очаква!

— Ще го направя с най-голямо удоволствие — кресна Грей с пяна на устата. — Японците са твои приятели, не мои!

— Копеле мръсно, това вече… — Царя сви огромния си юмрук и пристъпи към Грей.

— Какво става тук? — чу се глас отвън. По стълбите изтрополиха стъпки и в бараката влезе полковник Брант, дребен човечец, не повече от метър и петдесет на ръст, който вечно носеше едно бастунче в ръка, а брадата му бе подвита навътре, като на сикхите. Униформената му фуражка, цялата в кръпки от зебло, нямаше козирка, но отпред, точно по средата, като златен блестеше вензелът на полка, доста поизтънял от години усърдно лъскане.

— Нищо… нищо, сър. — Грей отпъди с ръка внезапно появилия се рояк мухи и се опита да успокои дишането си. — Просто… претърсвах ефрейтор…

— Хайде, хайде, Грей — прекъсна го Брант язвително, — чух какво каза за Утръм Роуд и японците. Можеш да го претърсваш и разпитваш, никой не оспорва това, но няма защо да го заплашваш и да го обиждаш. — Той се обърна към Царя. По челото му бе избила пот. — А вие, ефрейтор, благодарете на късмета си, че няма да ви докладвам на капитан Бръф за нарушение на дисциплината. Търсите си белята с тия дрехи. Направо подлудявате хората с тях. Сам си го просите.