Иво Андрич - Мостът на Дрина

По-горе от моста, на стръмните брегове от сив варовик, от едната и другата страна се виждат кръгли вдлъбнатини, две по две на равни разстояния, сякаш врязани в камъка следи от копитата на великански кон; те идват отгоре, откъм Стария град, спускат се по канарите към реката и се явяват отново на другия бряг, гдето се губят в черната земя и треволяка.

Децата, които край тези каменни брегове по цели дни през лятото ловят дребна риба, знаят, че това са следи от стари времена и от стари воини. Тогава живеели по земята големи юнаци, камъкът бил мек и незрял като земята, а конете, като юнаците, имали великански ръст. Само че за сръбските деца това са следи от копитата на Шарколията, останали още от времето, когато Крали Марко бил затворен в тъмницата на Стария град, но избягал оттам, спуснал се по хълма и прескочил Дрина, на която тогава нямало мост. А турските 1 1 Названията „турци“ и „турски“ са употребени навсякъде в смисъл на мюсюлмани и мюсюлмански. — Б.а. деца знаят, че това не е бил Крали Марко, нито е могъл да бъде (защото къде у гяурин и копелаш такава сила и такъв кон!), а Джерзелез Али, който, както се знае, презирал каиците и каикчиите и на своята крилата арабска кобила прескачал реките като поточета. Те дори не се и препират за това, дотолкова и едните, и другите са убедени в истинността на своето вярване. И няма случай досега някой да е убедил някого или някой да е променил мнението си.

В тия вдлъбнатини, които са кръгли, а широки и дълбоки като доста големи паници, като в каменни съдове дълго след дъжд се задържа вода. Тези дупки, пълни с хладка вода, децата наричат бунари и в тях и едните, и другите, без оглед на вярата, държат дребната риба, мряната и плотовете, които хващат с въдица.

А на левия бряг, точно над пътя отстрани, има една големичка могилка от пръст, но от някаква твърда пръст, сива и вкаменена. По нея нищо не расте и не цъфти, а има само някаква дребна тревица, твърда и бодлива като стоманена тел. Тая могилка е цел и граница на всички детски игри край моста. Някога това място се е наричало Радисавлев гроб. И се разправя, че това бил някакъв сръбски първенец, силен човек. Когато везирът Мехмед паша решил да строи мост на Дрина и изпратил хора, всички се покорили и отишли на ангария, само Радисав се възпротивил, разбунил народа и заръчал на везира да се откаже от тая работа, защото няма да построи мост на Дрина. Мъка видял везирът, докато надвие Радисав, защото той бил юнак над юнаци и не го ловяла ни пушка, ни сабя, нито пък имало въжета или вериги, с които да го вържат: всичко късал като конци. Такъв талисман имал. И кой знае какво би станало и дали везирът би построил моста, ако не се намерил един от неговите хора, мъдър и опитен човек, който подкупил и разпитал слугата на Радисав. Така изненадали и удушили Радисава на сън, след като го вързали с копринени въжета, защото неговата муска не помагала само срещу коприна. Нашите жени вярват, че има една нощ в годината, през която може да се види как право от небето върху могилата пада силна бяла светлина. И то някъде през есента, по времето между Голяма и Малка Богородица. Но момчетата, които и вярвайки, и не вярвайки, са оставали да бдят пред прозорците с изглед към Радисавлевия гроб, никога не са могли да видят небесния огън, защото още преди полунощ ги е обарял сън. Затова пък пътници, на които не им е до това, са виждали някаква бяла светлина над могилата до моста, когато нощем се връщали в градчето.

А турците в градчето, напротив, от старо време казват, че на това място загинал за вярата някакъв дервиш на име шах Турхания, който бил голям юнак и бранел тук от някаква гяурска войска прелаза през Дрина. А че на това място няма нито знак, нито тюрбе, то е, защото самият дервиш искал да бъде погребан така, без знак и без белег, та да не се знае, че е тук. Защото, ако някога пак гяурска войска нахлуе по тези места, той ще стане изпод тая могилка и ще я спре, както някога, та да не мине по-далеч от вишеградския мост. Затова пък самото небе понякога озарява гроба му със светлината си.

Така животът на градските деца минава под моста или край него в невинни игри и детски блянове. А от първите години на съзряването той се пренася на моста, по-точно на капията, гдето младежките блянове намират друга храна и нови кръгозори, но гдето започват вече и житейските грижи, борби и дела.

На капията и край нея са първите любовни мечти, първите бегли погледи, подхвърлени думи и прошепвания. Тук са първите сделки и пазарлъци, свади и спогодби, срещи и изчаквания. Тук, на каменната ограда на моста, излизат на продан първите череши и дини, сутрешни салепи и горещи симиди. Но тук се събират и просяци, и сакати, и прокажени, също както и младите и здравите, които искат да се покажат или да видят другите, както и всички, дето имат да изнесат нещо особено — плодове, дрехи или оръжие. Тук често присядат зрели, видни хора да поразговарят за обществени работи или общи грижи, но още по-често — младежи, които си знаят само песните и шегите. Тук при големи събития и исторически промени се излагат манифести и позиви (на високия зид, под мраморната плоча с турския надпис и над чешмата) и тук чак до 1878 година са били бесени или набивани на кол главите на ония, които е трябвало по каквато и да е причина да бъдат погубени, а погубванията в това градче на границата, особено в неспокойни години, са били чести и през някои времена, както ще видим, и всекидневни.