Хенрик Сенкевич - Стас и Нели

Към края на обеда Стас започна да разпитва защо египетското правителство е завладяло всички страни, разположени на юг от Нубия, като Кордофан, Дарфур и Судан, чак до Албърт, и е отнело свободата на тамошните народи. Господин Раулисън се зае да му обясни: поради това, че всичко, което върши египетското правителство, върши го по нареждане на Англия, която е разпростряла върху Египет своя протекторат и в действителност го управлява така, както сама пожелае.

— Египетското правителство не е отнело там свободата на никого — каза той, — но я възвърна на стотици хиляди, а може би и на милиони хора. В последно време не е имало никакви независими държави в Кордофан, в Дарфур и в Судан. Единствено тук и там някакъв дребен владетел е проявявал претенции към някои земи и ги е завладявал насила, против волята на местните жители. Но обикновено те са били населени от независими арабско-негърски племена, т. е. от хора със смесена кръв от тези две раси. Тези племена живееха в непрекъсната война помежду си. Нападаха се едни други, грабеха конете, камилите, рогатия добитък и преди всичко робите. Същевременно те вършеха големи жестокости. Най-опасни бяха обаче търговците на слонова кост и на роби. Те сякаш бяха създали отделна класа хора, към която спадаха почти всички вождове на племената и по-заможните търговци. Впускаха се във въоръжени нападения, далеч в глъбините на Африка, грабеха навсякъде бивните от слоновете и пленяваха хиляди хора, мъже, жени и деца. Те унищожаваха села и махали, опустошаваха нивите, проливаха реки от кръв и избиваха безмилостно всеки, който не се покоряваше. Южните райони на Судан, Дарфур и Кордофан, както и страните край Горни Нил, чак до езерото — в някои области бяха почти напълно обезлюдени. Но арабските банди стигаха все по-далеч и така цяла Средна Африка се превърна в страна на кърви и сълзи. Затова Англия, която, както ги е известно, преследва по целия свят търговците на роби, даде съгласието си на египетското правителство да завладее Кордофан, Дарфур и Судан, защото това беше единственият начин да принуди грабителите да се откажат от недостойната търговия и да ги държи в покорство. Нещастните негри си отдъхнаха, нападенията и грабежите бяха прекъснати, а хората заживяха под закрилата на щогОде съществуващите закони. Разбира се, това положение не се хареса на търговците и когато сред тях се намери МохамедАхмед, наричан днес Махди, който обяви свещена война под претекст, че в Египет загива истинската вяра на Мохамед, всички до един се хванаха за оръжието. И така пламна жестоката война, която поне досега се развива лошо за египтяните. Махди победи правителствените войски във всички схватки, завладя Кордофан, Дарфур, Судан, ордите му сега държат в обкръжение Хартум, а на север се впускат чак до границите на Нубия.

— А чак до Египет могат ли да стигнат? — попита Стас.

— Не — отговори господин Раулисън, — Махди, макар и да заплашва, че ще завладее целия свят, е дивак, който нищо не разбира. Той никога няма да завладее Египет, защото няма да му позволи Англия.

— А ако египетските войски бъдат напълно разгромени?

— Тогава ще се появят английските войски, които никой никога досега не е победил.

— А защо Англия позволи на Махди да завладее толкова страни?

— Откъде знаеш, че е позволила? — отвърна господин Раулисън. — Англия никога не бърза, защото е вечна.

Разговорът бе прекъснат от прислужника негър, който съобщи, че е дошла Фатма Смаин и моли да я изслушат.

Жените на Изток почти изключително си гледат домашната работа и много рядко напускат харемите. Само по-бедните ходят на пазар или работят на нивите, както жените на фелахите, т. е. египетските селяни. Но тогава и те си закриват лицето. Въпреки че в Судан, откъдето произхождаше Фатма, този обичай не се спазваше и въпреки че преди това тя беше идвала в канцеларията на господин Раулисън, нейното появяване толкова късно, и то в частен дом, предизвика известно учудване.

— Ще научим нещо ново от Смаин — каза господин Тарковски.

— Да — отвърна господин Раулисън, като даде знак на прислужника да въведе Фатма.

След малко влезе висока млада суданка с напълно открито лице с много тъмна кожа и прекрасни, ала диви и малко враждебни очи. Като влезе, тя падна веднага по очи, а когато господин Раулисън й каза да стане, тя се понадигна, но остана на колене.

— Сиди — каза тя, — нека аллах благослови тебе, твоето потомство, твоя дом и твоите стада!