Хенрик Сенкевич - Стас и Нели

— И какво от това? — прекъсна го Идрис.

— Какво ли? Върнете се доброволно, а големият мехендис и баща ми няма да пожалят парите си за нас.

— Или пък ще ни предадат на властите, които ще ни обесят.

— Не, Идрис. Неминуемо ще бъдете обесени, само ако ви хванат в бягство. А това със сигурност ще стане. Но ако се върнете сами, никакво наказание не ви заплашва, а освен това до края на живота си ще бъдете богати. Ти знаеш, че белите хора от Европа винаги устояват на думата си. Ето, от името на двамата мехендиси аз ви давам честна дума, че ще стане това, което ви казвам.

Стас наистина беше сигурен, че баща му и господин Раулисън сто пъти биха предпочели да изпълнят даденото от него обещание, отколкото да излагат на опасност двамата и особено Нели по време на ужасното пътуване и още по-ужасния живот сред дивите и побеснели орди на Махди. Затова с разтуптяно сърце той очакваше отговора на Идрис, който потъна в размисъл и едва след време каза:

— Казваш, че бащата на малката и твоят баща ще ни дадат много пари?

— Да.

— А всичките им пари могат ли да ни отворят вратите за рая, които ще ни отвори една благословия на Махди?

— Бисмиллах! — извикаха двамата бедуини заедно с Хамис и Гебхър.

Изведнъж Стас изгуби всякаква надежда, защото знаеше, че макар хората на Изток да са алчни и продажни, щом истинският мохамеданин погледне на нещо от страна на вярата, вече не могат да се намерят съкровища в света, които да го съблазнят.

А Идрис, окуражен от възгласите, продължи по-нататък, изглежда, не за да отговори на Стас, а в желанието си да спечели по-голяма признателност и похвали от другарите си:

— Ние сме щастливи само да принадлежим към племето, което е дало светия пророк, но благородната Фатма и децата й са негови роднини и великият Махди ги обича. Когато му предадем тебе и малката, той ще ви размени за Фатма и нейните синове, а нас ще благослови. Знай, че дори водата в която всяка сутрин, според предписанието на корана, той се мие, лекува болести и опрощава грехове, а какво остава пък за благословията му.

— Бисмиллах! — повториха суданците и бедуините. Стас обаче, хващайки се за последната сламчица на спасението, каза:

— В такъв случай вземете мен, а бедуините нека се върнат с малката бинт . Срещу мен ще заменят Фатма и нейните синове.

— Още по-сигурно ще ги дадат срещу двама ви. Тогава момчето се обърна към Хамис:

— Баща ти ще отговаря за твоите деяния.

— Моят баща вече е в пустинята, на път за пророка — отвърна Хамис.

— Тогава ще го хванат и ще го обесят.

Сега Идрис сметна за нужно все пак да успокои своите другари.

— Възможно е — каза той — лешоядите, които ще изкълват месото по нашите кости, да не са се излюпили още.

Знаем какво ни заплашва, но не сме деца и пустинята познаваме отдавна. Тези хора — той посочи бедуините — много пъти са били в Бербер и познават такива пътища, по които минават само газелите. Там никой няма да ни намери и никой няма да ни преследва. Истина е, че трябва да се отбиваме за вода до БахърелЮсеф, а след това до Нил, но ще се отбиваме само нощем. Освен това, мислите ли, че край реката няма тайни приятели на Махди? А аз ще ти кажа, че колкото се отива по на юг, толкова те стават повече, че цели племена начело с шейховете чакат само подходящ момент, за да хванат мечовете в защита на истинската вяра. Те сами ще осигурят вода, ядене, камили и ще объркат преследвачите. Знаем наистина, че до Махди е далеко, но знаем също, че всеки ден ни приближава до овчата кожа, върху която светият пророк коленичи за молитва!

— Бисмиллах! извикаха за трети път другарите му. Личеше, че авторитетът на Идрис беше чувствително нараснал сред тях. Стас разбра, че всичко е загубено и в желанието си поне да предпази Нели от злобата на суданците, каза:

— След шест часа езда малката госпожица пристигна полужива. Как можете да мислите, че тя ще издържи толкова дълъг път? А ако умре тя, аз също ще умра и тогава с какво ще се явите при Махди?

Този път Идрис не намери отговор и като забеляза това, Стас продължи:

— И как ще ви приемат Махди и Смаин, като разберат, че поради вашата глупост Фатма и децата й трябва да платят с живота си?

Но суданецът вече беше се опомнил и отговори:

— Видях как хвана за гърлото Гебхър. Кълна се в аллаха, ти си лъвско кученце и няма да умреш, а тя…

Той погледна главичката на спящата Нели, опряна върху коленете на старата Динах, и завърши със странно благ глас: — За нея ще направим гнездо като за птичка върху гърба на камилата, за да не усеща никаква умора и да може да спи по пътя също така спокойно, както спи сега. . Като каза това, той отиде при най-хубавата камила и заедно с бедуините започна да прави върху гърба й седло за момичето. При това те разговаряха дълго и дори малко поспориха, но накрая направиха с въжета, одеяла и бамбукови пръти нещо като неподвижен дълбок кош, в който Нели можеше спокойно да седи или Лежи, без да падне. Над това седло, толкова широко, че и Динах можеше да се побере в него, те опънаха платнен покрив.