Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Бащата на Артър рисуваше акварели и вечно възнамеряваше да припечели по нещо допълнително от продажбата на творбите си. Но щедрата му натура се намесваше неминуемо; той подаряваше рисунките на случайни познати или в най-добрия случай приемаше срещу тях няколко пенса. Понякога сюжетите на неговите картини бяха диви и страшни и често изваждаха на показ чувството му за хумор. Но най-много обичаше да рисува феи — с това и го помнеха хората.

Пращат Джордж в селското училище. Сложили са му твърдо колосана яка с хлабава папийонка, за да закрива копчето, жилетка, закопчана чак до папийонката, и сако с високи, почти хоризонтални ревери. Другите момчета не са толкова спретнати: някои носят груби, домашно плетени пуловери или размъкнати сака, наследени от по-големите братя. Неколцина имат колосани яки, но само Хари Чарлсуърт е с папийонка като Джордж.

Майка му го е научила да познава буквите, баща му — да смята. През първата седмица той се озовава в дъното на класната стая. В петък ще бъдат изпитани и подредени по интелигентност: умните момчета ще седят отпред, глупавите отзад; наградата за успехите е да бъдеш по-близо до учителя, извор на мъдрост, знание и истина. Това е мистър Босток, който носи сако от туид и вълнена жилетка, а яката на ризата му е закрепена зад вратовръзката със златна игла. Мистър Босток никога не се разделя с кафявата филцова шапка и през часовете я слага на катедрата, сякаш не смее да я изпусне от поглед.

През междучасията момчетата излизат навън на така наречения двор — всъщност утъпкана ливада, откъдето през полето се разкрива изглед към далечната каменовъглена мина. Момчетата, които се познават отпреди, моментално почват да се бият, просто от нямане какво друго да правят. Джордж за пръв път вижда такова нещо. Както си зяпа, едно от най-грубите момчета на име Сид Хеншоу идва и застава пред него. Прави му маймунски физиономии, като разпъва с малките пръсти ъгълчетата на устата си, а с палците избутва ушите напред.

— Добър ден, казвам се Джордж.

Така са го учили да се представя. Но Хеншоу продължава да издава гърлени звуци и да мърда уши.

Някои момчета идват от фермите и Джордж има чувството, че долавя миризма на крави. Други са миньорски синове и говорят някак по-различно. Джордж научава имената на съучениците си: Сид Хеншоу, Артър Арам, Хари Боум, Хорас Найтън, Хари Чарлсуърт, Уоли Шарп, Джон Хариман, Албърт Йейтс…

Баща му казва, че ще си намери приятели, но той не знае как става това. Една сутрин на двора Уоли Шарп се приближава зад него и прошепва:

— Ти не си за тук.

Джордж се обръща.

— Добър ден, казвам се Джордж — повтаря той.

В края на първата седмица мистър Босток ги изпитва по четене, писане и смятане. Обявява резултатите в понеделник сутрин и тогава започва разместването. Джордж чете много добре от учебника пред себе си, но писането и смятането му понакуцват. Казват му да остане отзад. Не се представя по-добре и следващия, и по-следващия петък. Озовава се обкръжен от миньорски и фермерски хлапета, които не дават пет пари къде ще седят, дори предпочитат да са по-далече от мистър Босток, та да могат да вършат пакости. Джордж има чувството, че постепенно го прогонват от пътя, истината и живота.

Мистър Босток чука по черната дъска с парче тебешир.

— Това , Джордж, плюс това (чук) е равно на колко ? (чук-чук).

В главата му е пълна мъгла и Джордж се опитва да налучка. „Дванайсет“, отговаря той, или пък „седем и половина“. Момчетата от предните редици избухват в смях, сетне и фермерските хлапета почват да им пригласят, щом разбират, че е сгрешил.

Мистър Босток въздъхва, клати глава и пита Хари Чарлсуърт, който винаги е на първия ред и непрестанно вдига ръка.

„Осем“, казва Хари, или пък „тринайсет и четвърт“, и мистър Босток обръща глава към Джордж, за да му покаже колко е глупав.

Един следобед, на връщане към дома на викария, Джордж се нааква. Майка му го съблича, вкарва го в банята, изкъпва го, пак го облича и го отвежда при татко. Но Джордж не може да обясни на баща си защо се държи като пеленаче, макар че скоро ще навърши седем години.

Това се повтаря и потретва. Родителите му не го наказват, но явното им разочарование от първородния син — глупав в училище, бебе на път за дома — е по-лошо от всяко наказание. Обсъждат нещата в негово присъствие.

— Детето е наследило тия нерви от теб, Шарлот.

— Във всеки случай не му никнат зъби.

— Настинката също отпада, сега е септември.