Диана Гэблдон - В капана на времето

— Сега какво?

Клеър се облягаше в седалката със затворени очи, а кичури от косата ѝ се бяха освободили от шнолата. Тя не отвори очи, но се протегна леко и се нагласи на седалката.

— Защо не поканиш Бриана на вечеря някъде? — Вечеря? Някак му се струваше неуместно да спира за вечеря насред детективско разследване на живот и смърт, но от друга страна, внезапно установи, че пустотата в стомаха му не се дължи изцяло на разкритията от последния час.

— Ами добре — каза той бавно. — Тогава утре…

— Защо да чакаш до утре? — прекъсна го Клеър. Сега седеше с изправен гръб и си решеше косата. Тя беше гъста и непокорна, и спусната се къдреше на раменете ѝ. Роджър си помисли, че така изглежда много млада. — Можеш да говориш с Грег Едгарс пак след вечеря, нали?

— Откъде знаеш, че се казва Грег? — попита той. — И защо мислиш, че ще говори с мен тази вечер?

Клеър го погледна, сякаш внезапно се бе усъмнила в интелигентността му.

— Знам му името, защото беше изписано на пощенската кутия — каза тя. — А дали ще иска да говори с теб тази вечер — ще говори, защото този път ще носиш бутилка уиски.

— И мислиш, че това ще го накара да ни покани вътре?

Тя вдигна вежда.

— Видя ли бутилките в боклука? Разбира се, че ще го направи. — Облегна се, пъхнала юмруци в джобовете на палтото си, и се вгледа през прозореца на колата. — Може да попиташ Бриана дали иска да дойде с теб — добави небрежно.

— Тя каза, че не иска да има нищо общо с това — възрази Роджър.

Клеър го погледна нетърпеливо. Слънцето залязваше зад нея и караше очите ѝ да светят в кехлибарено, като на вълк.

— Тогава ти предлагам да не ѝ казваш какво точно ще правите — рече тя с тон, който му напомни, че е завеждащ отделение на голяма болница.

Ушите му пламнаха, но той упорито възрази:

— Няма как да го скрием, ако ние с теб…

— Не ние — прекъсна го Клеър. — Ти. Аз имам друга работа.

Това му дойде в повече. Той спря колата до пътя, без да даде мигач, и се втренчи в нея.

— Имаш друга работа, така ли? Чудесно! Караш ме да ходя да говоря с някакъв пияница, който сигурно ще ме нападне още щом ме види, и да взема и дъщеря ти да гледа! Какво, да не мислиш, че ще ми трябва, за да ме закара до болницата, след като Едгарс спре да ме млати с бутилка по главата?

— Не — отвърна Клеър, без да обръща внимание на тона му. — Мисля, че ти и Грег Едгарс може да успеете в нещо, в което аз не бих могла — да убедите Бри, че Джилиън Едгарс е жената, която познавах като Гейлис Дънкан. Мен тя няма да послуша. Вероятно няма да иска да послуша и теб, ако се опиташ да ѝ кажеш какво открихме днес в института. Но ще повярва на Грег Едгарс. — Говореше спокойно и мрачно и Роджър усети как гневът му отслабва. Пак запали колата и се включи в движението.

— Добре. Ще опитам — рече неохотно, без да я поглежда. — А ти къде ще бъдеш в това време?

Тя се размърда, за да бръкне пак в джоба си. Извади ръка ѝ и я отвори. Той видя проблясъка на малък сребрист предмет на дланта ѝ. Ключ.

— Аз ще проникна с взлом в института — заяви тя спокойно. — Искам онзи бележник.

След като Клеър се извини и каза, че трябва да се погрижи за „нещо” — Роджър потрепери само леко — той и Бриана тръгнаха към кръчмата, но после решиха да отложат вечерята, защото вечерта беше неочаквано приятна. Тръгнаха по тясната алея покрай река Нес и той напълно забрави притесненията си заради удоволствието от компанията на Бриана.

Отначало говореха предпазливо и избягваха спорните теми. После разговорът се насочи към работата на Роджър и ставаше все по-оживен.

— И откъде знаеш толкова много за това? — попита той, като я прекъсна насред изречение.

— От татко — отвърна тя. Изрече „татко” предпазливо, сякаш се опасяваше, че той ще каже нещо. — От истинския ми баща — добави натъртено.

— Разбира се — отвърна тихо Роджър и пренебрегна предизвикателството. Имаме много време за това, моето момиче, помисли си цинично. Но няма аз да съм този, който ще падне в капана.

Надолу по улицата се виждаше светлината в прозореца на къщата на Едгарс. Значи плячката беше в бърлогата си. Той изпита неочакван прилив на адреналин при мисълта за предстоящия сблъсък.

Адреналинът обаче беше удавен от прилив на стомашни сокове, които се освободиха, щом двамата влязоха в ухаещата на овчарски пай кръчма. Разговорът беше дружески и на общи теми заради неизреченото споразумение да не споменават за сцената в имението от предишния ден. Роджър беше забелязал хлада в отношенията между Клеър и дъщеря ѝ, преди да остави Клеър до пиацата на такситата. Седнали една до друга на задната седалка, те приличаха на две враждуващи котки — опънали назад уши, с потрепващи опашки, но избягващи да срещнат погледите си, за да не се стигне до схватка.