Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Уили тръгна към вратата, но спря, внезапно разстроен отново. Беше притиснал ръка към гърдите си.

— Каза да я взема, за да те запомня. Но аз нямам какво да ти дам, за да запомниш мен!

Джейми се усмихна леко. Сърцето му се стегна така силно, че сякаш не можеше да си поеме дъх, за да заговори. Все пак успя да изрече:

— Не се тревожи, ще те запомня.

Лох Нес

Август 1968 г.

Бриана примигна и отметна назад ярката, подхваната от вятъра коса.

— Почти забравих как изглежда слънцето — каза тя, присвивайки очи към въпросното слънце, което сияеше с необичайна сила над тъмните води на Лох Нес.

Майка ѝ се протегна доволно, наслаждаваше се на лекия вятър.

— Да не говорим колко освежаващ е въздухът тук. Чувствам се като някоя отровна гъба, расла на тъмно със седмици — бледа и мека.

— Големи изследователи сте, няма що — каза Роджър, но се ухили. И тримата бяха в добро настроение. След трудното търсене из регистрите на затворите късметът продължи да ги следва. Регистрите на Ардсмюир бяха пълни и за разлика от повечето други затвори — забележително ясни. Ардсмюир бе използван като затвор само петнайсет години; след ремонтирането му от затворници якобити той се бе превърнал в малък постоянен гарнизон и затворниците бяха пръснати — повечето транспортирани в Американските колонии.

— Още не мога да си представя защо Фрейзър не е бил изпратен в Америка с останалите — рече Роджър. Тогава за миг се бе паникьосал, преглеждаше отново и отново списъка с транспортираните от Ардсмюир, търсеше име по име, буква по буква, но не намираше Фрейзър. Беше сигурен, че Джейми Фрейзър е умрял в затвора, и го изби студена пот от страх при мисълта как ще каже на двете жени — докато не прелисти страницата, която показваше, че Фрейзър е бил изпратен на място, наречено Хелуотър.

— Не зная — каза Клеър, — но е станало адски добре, че не са го пратили в Америка. Той страда — той страдаше — поправи се тя бързо, но не толкова бързо, че Роджър да не забележи грешката ѝ — от ужасна, ужасна морска болест. — Тя посочи към повърхността на езерото пред тях, по която танцуваха малки вълнички. — Дори ако плаваше по такова езеро, щеше да позеленее след минути.

Роджър погледна с интерес към Бриана.

— Ти страдаш ли от морска болест?

Тя поклати глава, вятърът развяваше ярката ѝ коса.

— Не. — Потупа самодоволно корема си. — Железен е.

Роджър се засмя.

— Тогава искаш ли да поплаваме? Това е твоята ваканция все пак.

— Наистина ли? Може ли? Може ли да се лови риба? — Бриана засенчи очите си и се вгледа нетърпеливо в тъмната вода.

— Разбира се. Много пъти съм хващал сьомга и змиорки в Лох Нес — увери я Роджър. — Хайде, ще наема една малка лодка на пристанището в Дръмнадрочит.

Пътуването до Дръмнадрочит беше приятно. Денят бе от онези ясни летни дни, които карат туристите от Юга да нахлуят в Шотландия на тълпи през август и септември. Заситен с обилната закуска на Фиона — обядът ги чакаше в кошница в багажника — с Бриана Рандъл на седалката до него, с развяваща се на вятъра коса, Роджър бе много склонен да повярва, че всичко на света е наред.

Замисли се със задоволство за резултатите от проучванията им. Това означаваше да си вземе още отпуск от колежа за летния семестър, но щеше да си струва.

След като намери документа за условното освобождаване на Джеймс Фрейзър, последва двуседмично търсене — дори двудневно пътуване с Бри до Езерната област, а после и тримата отидоха до Лондон. После дойде гледката, която накара Бриана да извика от радост насред светая светих на читалнята в Британския музей, след което бързо се изнесоха сред вълна от ледено неодобрение. Там бяха намерили кралската заповед за освобождаване с печата на Джордж III, Крал на Англия , от 1764 г., на името на „Джеймс Алегзандър Макензи Фрейзър“.

— Приближаваме се — бе казал Роджър, докато се взираше във фотокопието на заповедта. — Много сме близо!

— Близо ли? — попита Бриана, но после дойде автобусът им и не продължиха разговора. Роджър бе усетил погледа на Клеър обаче — тя много добре знаеше какво има предвид.

Тя, разбира се, беше мислила за това. Той се питаше дали Бриана го е правила. Клеър бе изчезнала в миналото през 1945 година, беше изчезнала през каменния кръг на Крейг на Дун и се бе озовала в 1743 година. Беше живяла с Джейми Фрейзър почти три години, после се бе върнала през камъните. И то горе-долу три години след времето на изчезването ѝ, през април 1948 г.