Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Ръцете на Уили се увиха около врата му и стиснаха здраво. Джейми усещаше малкото здраво телце да трепери до него от силата на потиснатите ридания. Погали гръбчето, приглади косата му и прошепна на келтски думи, които се надяваше, че детето не може да разбере.

Накрая свали ръцете му от врата си и го отблъсна нежно.

— Ела с мен в стаята ми, Уили; ще ти дам нещо за спомен.

Отдавна се беше преместил от тавана на конюшнята и се нанесе в стаичката на Хо до помещението с хамутите, когато възрастният коняр се оттегли. Тя беше малка и много просто обзаведена, но имаше две преимущества — топлина и усамотение.

До леглото имаше столче, нощно гърне и масичка, на която стояха малкото му книги, голяма свещ в глинен свещник и по-малка свещ, дебела и четвъртита, поставена отстрани пред статуя на Девата. Тя беше дървена и евтина, изпратена от Джени, но бе направена във Франция и не беше лишена от изящество.

— За какво е малката свещ? — попита Уили. — Баба казва, че само гадните паписти горят свещи пред езически образи.

— Е, аз съм гаден папист — каза Джейми с крива усмивка. — Но това не е езически образ, това е статуя на Божията майка.

— Такъв ли си? — Явно това откритие само засили очарованието на Джейми в очите на момчето. — Защо папистите горят свещи пред статуи?

Джейми прокара ръка през косата си.

— Ами… може би това е начин да се молят — и да помнят. Палиш свещта и казваш молитва, и мислиш за хората, които обичаш. И докато тя гори, пламъкът ги припомня вместо теб.

— А ти кого помниш? — Уили го погледна. Косата му стърчеше, разрошена от изстъпленията му, но сините очи бяха изпълнени с интерес.

— О, много хора. Моето семейство в Северна Шотландия — сестра ми и нейното семейство. Приятели. Жена ми. — Понякога свещта гореше в памет на едно младо и безразсъдно момиче на име Дженива, но той не го каза.

Уили се намръщи.

— Ти нямаш жена.

— Не. Вече не. Но винаги ще я помня.

Уили протегна пухкаво пръстче и внимателно докосна малката статуя. Ръцете на Девата бяха отворени приветствено, а хубавото ѝ лице изразяваше нежност и майчинска обич.

— И аз искам да бъда гаден папист — рече твърдо Уили.

— Не може! — възкликна Джейми, полуразвеселен, полутрогнат от тази мисъл. — Баба ти и леля ти много ще побеснеят.

— А ще им избие ли пяна на устата като на онази бясна лисица, която ти уби? — ухили се Уили.

— Няма да се учудя — отвърна сухо Джейми.

— Искам да стана! — Малките му черти изразяваха решителност. — Няма да казвам на баба и на леля Изобел; няма да кажа на никого. Моля те, Мак! Позволи ми! Искам да бъда като теб!

Джейми се поколеба, беше трогнат от искреността на момчето и внезапно му се прииска да остави на сина си нещо повече от дървеното конче, което бе направил като прощален подарък. Опита да си спомни какво ги бе учил отец Макмъртри за кръщението. Нямаше проблем да го направи мирянин, стига ситуацията да го изискваше и ако няма свещеник наблизо.

Можеше да се поспори дали ситуацията е от подобно спешно естество, но… внезапен импулс го накара да посегне към каната с вода, която държеше на перваза.

Очите, които приличаха на неговите, го гледаха широко отворени и сериозни, докато той леко приглади меката кафява коса назад от челото. Потопи три пръста във водата и внимателно направи с тях кръстен знак на челото на детето.

— Кръщавам те Уилям Джеймс — каза тихо, — в името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.

Уили примигна и затвори очи, когато една капка вода се плъзна по носа му. Изплези език да я улови и Джейми се засмя въпреки себе си.

— Защо ме нарече Уилям Джеймс? — попита любопитно Уили. — Другите ми имена са Кларънс Хенри Джордж. — Направи физиономия; Кларънс не беше добра идея за име.

Джейми скри усмивката си.

— Когато те кръщават, получаваш ново име; Джеймс е твоето специално папско име. Като моето.

— Така ли? — Уили беше много доволен. — Значи вече съм гаден папист като теб?

— Да, поне доколкото знам. — Усмихна му се, после, по силата на друг порив, бръкна в ризата си.

— Ето. Запази и това, за да си спомняш за мен. — Сложи внимателно дървената броеница на шията на Уили. — Но никой не бива да я вижда — предупреди го. — И за бога, не казвай на никого, че си папист.

— Няма — обеща Уили. — На никого. — Пъхна броеницата под ризата си, като я потупа внимателно, за да се увери, че е добре скрита.

— Добре. — Джейми посегна и разроши косата му. — Почти стана време за чая ти; най-добре се връщай в къщата.