Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Събуди се, дявол да те вземе! — Той вдигна рязко глава, когато Мелтън го разтърси нетърпеливо. — Чуй ме!

Джейми отвори немощно очи.

— А?

— Джон Уилям Грей ми е брат — каза Мелтън. — Той ми разказа за срещата си с теб. Ти си го пощадил и той ти е обещал нещо — така ли е?

С огромно усилие Джейми се върна назад. Беше срещнал момчето два дни преди първата битка от Въстанието; шотландската победа при Престънпанс. Шестте месеца оттогава му се струваха като огромна бездна; толкова много неща се бяха случили.

— Аха, помня. Обеща да ме убие. Убий ме ти, не се кахъри. — Клепачите му пак се спуснаха. Трябваше ли да е буден, за да го застрелят?

— Той каза, че ти дължи услуга на честта, и е така. — Мелтън се изправи, изтупа бричовете си на коленете и се обърна към своя лейтенант, който бе гледал разпита със значително удивление.

— Положението е особено, Уолъс. Този… този якобитски боклук е прочут. Чувал ли си за Червения Джейми? От онези обявления? — Лейтенантът кимна, взирайки се с любопитство в раздърпания мъж в краката си. Мелтън се усмихна горчиво.

— Не, сега не изглежда толкова опасен, нали? Но е Червения Джейми Фрейзър, и Негова Светлост ще е повече от доволен да чуе, че сме заловили такъв важен затворник. Още не са открили Чарлс Стюарт, но тълпата на Тауър Хил ще се зарадва и на няколко от прочутите якобити.

— Да изпратя ли вест на Негова Светлост? — Лейтенантът посегна към кутията на колана си.

— Не! — Мелтън се извърна, за да се втренчи в затворника. — Това е трудността! Освен че ще е един от най-важните, които ще увиснат на бесилото, този мръсен негодник тук е и човекът, който залови малкия ми брат близо до Престън, и вместо да застреля дребното копеленце, както му се падаше, му пощади живота и го върна при другарите му. Заради туй — рече той през зъби — сега над семейството ми тегне дълг на честта!

— Всемогъщи Боже! — рече лейтенантът. — Значи не можете да го предадете на Негова Светлост.

— Не, проклет да съм! Не мога дори да го застрелям, без да опетня клетвата, която е дал брат ми!

Затворникът отвори едно око.

— Аз никому няма да кажа, ако го сториш — рече той и веднага го затвори отново.

— Млъквай! — Мелтън изгуби напълно контрол и изрита затворника, който само изсумтя, но не продума повече.

— Можем да го застреляме под друго име — предложи услужливо лейтенантът.

Мелтън го изгледа изпепеляващо, после се обърна към прозореца.

— След три часа ще мръкне. Аз ще надзиравам погребването на другите екзекутирани. Намери малка каруца и накарай да я напълнят със слама. Намери каруцар — някой, дето знае да си мълчи, Уолъс, и може да бъде подкупен — и го доведи тук още щом мръкне.

— Да, сър. А, сър? Ами затворникът? — Лейтенантът посочи колебливо към тялото на пода.

— Какво за него? — сопна се Мелтън. — Твърде слаб е дори да пълзи, камо ли да ходи. Няма да иде никъде — не и докато не дойде каруцата.

— Каруца ли? — Затворникът показа признаци на живот. Всъщност, стимулиран от оживлението, дори успя да се надигне на ръка. Кървясалите му сини очи бяха широко отворени от тревога под шиповете на сплъстената червена коса. — Къде ще ме водите? — Мелтън се извърна от вратата и му хвърли изпълнен с ненавист поглед.

— Ти си господар на Брох Туарах, нали? Е, тогава ще те пратя там.

— Не ща да си ходя у дома! Искам да ме застреляш!

Англичаните се спогледаха.

— Бълнува — рече многозначително лейтенантът, а Мелтън кимна.

— Едва ли ще преживее пътуването — но смъртта му поне няма да тежи на моята съвест.

Вратата са затръшна зад тях и Джейми Фрейзър остана сам — и все още жив.

Инвърнес

2 май, 1968 г.

— Разбира се, че е мъртъв! — Гласът на Клеър прозвуча остро от вълнение; изкънтя силно в полупразния кабинет, отеквайки сред опразнените лавици. Тя стоеше срещу покритата с корк стена като затворник, очакващ отряда за разстрел, и се взираше ту в дъщеря си, ту в Роджър Уейкфийлд и обратно.

— Не мисля така. — Роджър беше ужасно изморен. Прокара ръка по лицето си, после взе папката от бюрото; папката, в която беше проучването, което бе направил, откакто Клеър и дъщеря ѝ дойдоха за първи път при него, преди три седмици, и го помолиха за помощ.

Отвори я и бавно започна да прелиства съдържанието ѝ. Якобитите от Калоден. Въстанието от четирийсет и пета. Храбрите шотландци, които се бяха събрали под знамето на Хубавия принц Чарли и се бяха врязали през Шотландия като пламтящ меч — само за да бъдат разбити и победени от херцог Къмбърланд в сивите тресавища на Калоден.