Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Младия Иън ме погледна лукаво.

— Да, точно от това се опасявам, лельо.

Джейми, чул разговора ни, го погледна и примигна сериозно… неговата версия на окуражително смигване.

— Не унивай, Иън. Не забравяй притчата за блудния син. Майка ти ще се радва, че си жив и здрав.

Младия Иън го погледна с огромно недоверие.

— Ако очакваш да заколят угоено теле, чичо Джейми, значи не познаваш майка ми чак толкова добре.

Момчето подъвка за миг долната си устна, после се качи на седлото и въздъхна дълбоко.

— Най-добре да се приключва, нали?

— Родителите му наистина ли ще са много строги с него? — попитах, като гледах как момчето тръгва бавно по склона.

Джейми сви рамене.

— Е, ще му простят, разбира се, но преди това го очаква голяма кавга и насинен задник. Ще съм късметлия, ако на мен ми се размине същото — добави той ухилен. — Джени и Иън няма да са много мили и с мен. Опасявам се. — Смуши коня си и пое по склона.

— Хайде, сасенак. Давай да се приключва.

Не бях сигурна какво посрещане да очаквам в Лалиброх, но началото беше обещаващо. Като при предишните ни завръщания, присъствието ни бе оповестено от глутница най-разнообразни кучета, които прескочиха оградата и хукнаха през нивата, лаейки първо предупредително, а после от радост.

Младия Иън пусна юздите и слезе сред рошавото море, клекна и започна да поздравява кучетата, които скачаха по него и ближеха лицето му. Изправи се ухилен с едно малко пале и ми го донесе да го видя.

— Това е Джоки — каза той, докато малкото кафяво-бяло телце се гърчеше в ръцете му. — Мое е. Татко ми го даде.

— Хубаво кученце — казах на Джоки и почесах клепналите му уши. Той излая и се загърчи ентусиазирано, като се опитваше да ближе едновременно и мен, и Иън.

— Целият ще станеш в кучешки косми, Иън — каза висок, ясен глас леко неодобрително. Погледнах нагоре и видях високо слабо седемнайсетгодишно момиче, което ставаше от мястото си до пътя.

— Е, ти пък си цялата в осили! — сопна ѝ се Младия Иън, като се обърна към нея.

Момичето тръсна тъмнокафявите си къдрици и се наведе да изтупа полата си, по която наистина се бяха полепили осили.

— Татко казва, че не заслужаваш да имаш куче — отбеляза тя. — Да избягаш и да го зарежеш така.

Лицето на Младия Иън се изопна отбранително.

— Исках да го взема — рече той с пресекващ глас. — Но нямаше да е в безопасност в града. — Прегърна по-силно кученцето и опря брадичка между рошавите му уши. — Малко е пораснал; сигурно сте го хранили добре?

— Ще дойдеш ли да ни поздравиш, малка Джанет? Така е любезно. — Чух гласа на Джейми зад мен, но циничната нотка накара момичето да вдигне рязко глава и да се изчерви.

— Чичо Джейми! О, и… — Погледна към мен и сведе глава, като се изчерви още повече.

— Да, това е леля ти Клеър. — Джейми ме хвана под лакътя и кимна към момичето. — Малката Джанет още не беше родена, когато ти беше тук, сасенак. Майка ти сигурно си е у дома? — попита я той.

Момичето кимна, ококорено, без да откъсва очи от лицето ми. Наведох се от коня и протегнах усмихната ръка.

— Много ми е приятно да се запознаем.

Тя ме гледа още известно време, после си спомни как трябва да се държи и направи реверанс. Пое колебливо ръката ми, сякаш се страхуваше, че тя може да я изчезне. Аз стиснах нейната и тя като че ли се поуспокои малко, щом се увери, че съм от плът и кръв.

— Аз… приятно ми е, мадам.

— Мама и татко много ли са ядосани, Джен? — Младия Иън остави кученцето до краката ѝ, прекъсвайки транса ѝ. Тя го погледна и подразненото ѝ изражение стана леко съчувствено.

— Как няма да са, глупако? Мама си помисли, че си срещнал глиган в гората или са те отвели циганите. Почти не спеше, докато не разбра къде си — добави смръщена.

Иън стисна още по-здраво устни, забил поглед в земята, но не отговори.

Тя се приближи и започна да маха влажните жълти листа, полепнали по ръкавите на палтото му. Макар че беше висока, той стърчеше поне с петнайсет сантиметра над нея, кльощав и кокалест. Приликата между тях се ограничаваше до тъмната коса и нещо в изражението.

— Виж се на какво приличаш. С дрехите ли си спал?

— Е, разбира се — рече той подразнено. — Ти какво си мислиш, че избягах с нощна риза и всяка нощ се преобличах в тресавището?

Тя изсумтя от смях при тази картина и неговото изражение леко омекна.

— О, стига, хайде да вървим — рече. — Ела в кухнята с мен, ще те изчеткам и ще те среша, преди мама и татко да те видят.