Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Без да кажа нищо, налях чаша вода от манерката на масата и я поднесох към устните му. Той вдигна вежда, но я изпи жадно, после отпусна пак глава на възглавницата. За миг вдиша дълбоко, очите му се затвориха, после се отвориха и ме погледнаха.

— Прекарал съм две трески в живота си, които едва не ме убиха. Мисля обаче, че тази ще успее. Не съм пратил да те викат, но… се радвам, че си тук. — Преглътна и продължи: — Аз… исках да ти кажа, че съжалявам, и да се сбогувам с теб както трябва. Няма да те карам да останеш до края, но… би ли… би ли останала с мен — поне за малко?

Дясната му ръка се притисна към дюшека, за да го задържи. Виждах как се бори да не допусне умолителна нотка в гласа или в очите си, да превърне това в проста молба, на която може да бъде отказано.

Седнах на леглото до него, като внимавах да не го размърдам. Огънят озаряваше едната страна на лицето му, червеникавозлатистата набола брада блещукаше, улавяше малки искри сребристо тук-там, а другата страна на лицето му тънеше в сенки. Той срещна погледа ми немигащ. Надявах се копнежът, който изпитвах, да не е така очевиден като неговия.

Прокарах леко ръка по лицето му и усетих меката брада.

— Ще остана за малко. Но ти няма да умреш.

Вдигна вежда.

— Веднъж ме спаси от лоша треска, като използва нещо, което още смятам за вещерство. А Джени ме спаси от следващата не с друго, а само с инат. Предполагам, че щом и двете сте тук сега, може би ще се справиш, но не съм никак сигурен, че искам да преживявам отново подобни процедури. Мисля, че предпочитам просто да умра и да се приключва, ако ти нямаш нищо против.

— Жалък страхливец. — Разкъсвана от раздразнението и нежността, аз потупах бузата му, изправих се и зарових в дълбокия джоб на полата си. Едно нещо носех със себе си винаги.

Сложих малката плоска кутийка на масата и отворих ключалката.

— И този път няма да те оставя да умреш — информирах го, — колкото и да се изкушавам. — Внимателно извадих навития на руло памучен плат и го сложих на масата с леко издрънчаване. Развих го и на него заблестяха редица спринцовки. Зарових в кутийката за малко шишенце с пеницилинови таблетки.

— Какво е това, за бога? — попита Джейми, като гледаше с интерес спринцовките. — Изглеждат доста остри.

Не отговорих, бях заета да разтварям пеницилиновите таблетки във флакон стерилна вода. Избрах спринцовка, сложих игла и я вкарах през гумената запушалка на бутилката. Вдигнах я към светлината, дръпнах бавно буталото, като гледах как гъстата бяла течност изпълва спринцовката и проверявах за мехурчета. После извадих иглата и натиснах леко буталото, докато изскочи малко течност от върха на иглата.

— Обърни се на здравата си страна — казах на Джейми — и си вдигни ризата.

Той гледаше иглата в ръката ми с огромно подозрение, но неохотно се подчини. Огледах с одобрение терена.

— Задникът ти не се е променил изобщо за двайсет години — отбелязах, докато се възхищавах на мускулестите извивки.

— Твоят също — отвърна той любезно, — но аз не те карам да си го показваш. Да не си получила внезапен пристъп на похот?

— Не точно в момента — казах равно, почистих кожата с кърпа, напоена с бренди.

— Много хубава употреба на брендито — каза той, като надничаше през рамо, — но съм по-свикнал да го прилагам от другата страна.

— Само с такъв спирт разполагаме. Сега стой неподвижно и се отпусни. — Забих ловко иглата и натиснах бавно буталото.

— Ох! — Джейми затърка нещастно задника си.

— След малко ще спре да боли. — Налях пръст бренди в чашата. — Сега можеш малко да пийнеш… ама много малко.

Той пресуши чашата без коментар, като гледаше как завивам пак спринцовките си. Накрая рече:

— Мислех си, че забиваш карфици в парцалени кукли, когато искаш да направиш лоша магия на някого; а не в самите хора.

— Това не е карфица, а подкожна игла.

— Не ми пука как я наричаш; боли като проклет пирон за подкови. Би ли ми казала защо забиваш игли в задника ми, като ме боли ръката?

Поех дълбоко дъх.

— Е, помниш ли, че веднъж ти разказах за бацилите?

Той ме погледна неразбиращо.

— Малките животинки, които не се виждат — обясних аз. — Те могат да влязат в тялото ти чрез развалена храна или вода, или чрез отворени рани, и тогава могат да те разболеят.

Той се вгледа с интерес в ръката си.

— Имам бацили в ръката си, така ли?

— Определено имаш. — Потупах с пръст малката плоска кутийка. — Лекарството, което току-що инжектирах в задника ти, убива бацилите. Ще ти правя по една инжекция на четири часа до утре, а после ще видим как си.