Луи Ламур - Сребърният каньон

Примига няколко пъти и се втурна. Съмнявах дали някога му беше хрумвала мисълта, че може да бъде пребит като куче. Размаха огромните си юмруци. Единият от тях успя да ме халоса в главата и сребърни камбанки зазвучаха в ушите ми. Другият замахна към корема ми, но аз успях да блокирам удара му. Извъртях се и стоварих един десен прав който го отхвърли в плота на бара.

Изправи се със скок и аз го изблъсках с едно ляво кроше докато стъпваше на краката си. Ударът ми изплющя върху лицето му и алена ивица цъфна върху разбитата му страна. Замахна с двете си ръце и аз усетих онзи стар метален привкус в устата си докато се гмурках под удара му замахвайки на свой ред с двата си юмрука.

Той замахна отдясно и аз отново се гмурнах като в същото време му стоварих един ляв прав в ребрата, после се извъртях и му стоварих и десния си юмрук на същото място. Той изръмжа и аз се опитах да отстъпя назад, но той беше феноменално бърз и силен. Хвърли се върху мен и аз му стоварих един измъчен удар в лицето преди да влезем в клинч. Ръцете му ме обхванаха, но аз заврях глава под брадичката му и извих гръбнак. Това го спря, и ние се вкопчихме един в друг. Смъкна ръцете си по-надолу и ме подхвърли нагоре, докато в същото време успях да му стоваря един съкрушителен удар в лицето.

В момента, в който ме пусна, успях да го сграбча за косите с дясната си ръка и той изрева. Стоварихме се на пода и двамата; търкаляхме се здраво, докато в един момент успях да се изправя преди него.

Около нас се беше събрала голяма тълпа, но макар и да крещяха с цяло гърло, не чувах нищо. Влязох в близък бой, за да избягна огромните му пестници, но той ме намери с един десен прав в главата, и после с ляво кроше. Притисна към плота на бара и сграбчи една бутилка. Замахна към главата ми, но аз се гмурнах под удара му и го изблъсках в гърдите. Той политна надолу, а инерцията ми ме подхвърли покрай него.

Изправи се със скок и в същия момент го намерих. Ударът ми го отблъсна половин крачка назад, той залитна и рухна на пода. Скочих върху раменете му и забих шпорите в бедрата му. Той изпищя в агония и се подхвърли целия от пода. Полетях през главата му, като се приземих на четири крака, и той ме изрита претъркулвайки се към мен.

Скочихме на крака и закръжихме един около друг. И двамата вече бяхме напълно изтощени. Гневът, който ме бе заслепявял, вече го нямаше. Това беше битка на живот и смърт и аз можех да победя само ако използвах всяка частица опит и хитрина които бях научил до този момент.

Ризата му беше цялата в дантели. Никога не го блях виждал разсъблечен до този момент. Имаше гръден кош и рамене на гигант. Връхлетя върху мен и аз го намерих с ляв прав, след което закръжихме един около друг замахвайки диво с юмруци в близък бой. Предимството му в ръст и сила се компенсираше от моят бързина.

Кръжах около него, финтирах, и когато той замахна, аз му забих един десен прав в корема. Миг по-късно го повторих. После му стоварих един ляв във вече разнебитената физиономия, и когато ръцете му се вдигнаха нагоре, стоварих сдвоения си юмрук в тялото му. Сипех непрестанни удари в стомаха му. Той забави темпото, опитвайки се да се съвземе, но аз му стоварих едно ляво кроше и го подпрях в слънчевия възел с един десен прав. Той изръмжа и за пръв път от началото на схватката коленете му се подгънаха. Застанал широко разкрачен, засипах с удари главата и тялото му с колкото сила имах. Той се опита да ме сграбчи и за миг се разкри нацяло. Мигновено отскочих встрани стоварих с всичка сила десния си юмрук в лицето му.

Юмрукът ми го улучи право в брадичката докато пристъпваше към мен. Той застина на място, олюля се и после падна, стоварвайки се върху въртящите се врати и претъркулвайки се върху стъпалата на пред бара, където остана да лежи проснат.

Дръпнах се от вратата, поех чашата с уиски, която някой ми подаде, и я изгълтах на един дъх. Сърцето ми биеше като парен локомотив, а цялото ми тяло блестеше от пот и кръв. Дъхът ми изскачаше на едри пресекулки и аз залитнах, подпирайки се на бара, за да не падна.

Някой изрева предупреждение зад мен и аз се извърнах. Морган Парк бе застанал изправен пред мен с широко разкрачени стъпала. Замахна и ме удари в момента на обръщането ми. Ударът му се стовари върху челюстта му и изпитах усещането сякаш някой ме беше халосал с тъпата страна на брадва. Залитнах и се стоварих по гръб върху плота на бара с зашеметена глава и докато се борех да запазя съзнание не спирах да се удивлявам как беше възможно толкова едър мъж като него да има толкова малки стъпала.