Луи Ламур - Сребърният каньон

— Това е лъжа. — Гласът на Морган Парк изведнъж бе станал дрезгав до неузнаваемост. Той трескаво погледна Чейпин, който седеше без да помръдва. — Нямам нищо общо с цялата тази работа.

Това беше мъжът, който ме беше ударил без предупреждение, който ме беше притиснал безпомощен на земята и най-брутално ме беше пребил.

— Ако това се окаже вярно — казах му аз, — аз ще те убия, но преди това ще те нашибам с камшик.

— Да ме нашибаш с камшик?

Смайването му беше безгранично. Той беше като разтърсен, но не от заплахата ми, че ще го убия, а от това, че аз, или който и да е друг мъж, можеше да го нашиба с камшик.

— Само не бъди толкова нетърпелив. И твоят ред ще дойде. Точно сега в момента още имам да се възстановявам.

Той бавно седна на мястото си, а аз вдигнах чашата си. Чейпин ни наблюдаваше с любопитен поглед, а очите му отскачаха от мен върху Парк и обратно.

— Май никога не спираш да замисляш гадости, а, Парк?

Той ме гледаше в очакване.

— Ти ме удари с копитото си. Точно по брадата. Не ме събори в нок-аут. Просто ме блъсна на земята и притисна ръцете ми с колене и започна да ме удряш… но не успя да ме повалиш в безсъзнание.

Не откъсваше поглед от мен; никога до този момент не бях виждал толкова много омраза събрана в две очи. Това беше първият път когато истината за боя излезе наяве. Много хора считаха, че всичко е било честно… но сега вече щяха да знаят.

А и сега вече той щеше да проумее, че аз бях прав. Беше ударил с пълна сила незащитената ми челюст, и аз бях паднал на земята, но не и в безсъзнание. А тази мисъл не му хареса.

— Но следващия път няма да ме свариш неподготвен.

Той изведнъж скочи от мястото си и закрачи към вратата.

— Изчезвай оттук! Изчезвай… или ще те убия!

И след тези думи той отвори вратата и излезе; беше разтревожен, но и аз също не бяха особено спокоен. Този мъж беше огромен. До този момент просто не го бях видял толкова ясно. Китките и ръцете му бяха грамадни. Но това не беше всичко. Този мъж освен крайници имаше и мозък. До този момент не се бях замислял особено върху този факт, но той беше извънредно хитър и коварен. Обмисляше всеки свой ход и никога не действаше под напора на импулсите. И тогава, когато ме беше пребил, го беше извършил по строго замислен план.

Майка О’Хара ми донесе храна, а Кий Чейпин остана да си допие спокойно кафето. Още хора влязоха в ресторанта и седнаха, като ми хвърляха крадешком погледи.

След малко дойдоха Руд Макларън и Канавал. Поколебаха се, но накрая седнаха срещу мен.

Храната беше вкусна, а аз бях гладен. Присъствието ми беше раздразнило Макларън, но аз се държах спокойно, не исках да го предизвиквам. Той също не ми действаше много успокояващо, но аз не забравях, че той беше и баща на Мойра.

Мислите ми вече препускаха напред. Онзи амфитеатър, където се бяхме срещнали с Мойра… можеше да побере доста глави добитък. Околните скали представляваха естествените му стени, имаше изобилие от вода, трева и сянка. И тъй като беше далеч от всички утъпкани пътища, нямаше да е зле да оставя малко добитък да се охрани там. И един стар, опитен и свиреп бивол да ги пази от неприятни компании.

Няколко мъже се нахраниха, станаха и си тръгнаха. Знаех, че на улицата вече се говореше за мен… как съм обядвал на една маса с Руд Макларън и Канавал, как съм прогонил Морган Парк… и че търся убийците на стария Бол.

Канавал се нахрани и се облегна на стола си, като запуши.

— Как стана това с Роли?

И аз му разказах, а той слушаше и пушеше мълчаливо. Той щеше да разбере какво се криеше зад премълчаното, щеше да види с опита как се бе случило всичко.

— А сега?

— Връщам се в Ту-Бар.

Макларън почервеня целият. Беше много сприхав, това беше ясно.

— Изчезвай… нямаш право на това ранчо. Изчезвай и стой настрана.

— Съжалявам много… но ще остана. Не се поддавай на изкушението на грубата сила, Макларън. Не можеш да ми нареждаш какво да правя. Аз оставам… Ту-Бар е моя собственост. И ще остане моя. Освен това искам да ти кажа, че не желая никакви неприятности с теб. Ти си бащата на момичето, което ще стане моя жена.

— Първо ще те видя в ада! — Вече бях слушал тези думи от него.

Станах и хвърлих една монета върху масата. Посещението ми при бръснаря и обяда в ресторанта ми се отразиха добре. Но още бях слаб, и се уморявах бързо.

Кати О’Хара ме следеше с поглед, и когато се обърнах да тръгна към вратата тя се усмихваше. Хубаво беше човек да види дружелюбна усмивка. Кий Чейпин не продума нищо, само слушаше и изчакваше.