Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Кол агаси! — викна навън. Старият влезе.

— Има ли тук пранги за ръце?

— Да, хазретин. Висят на синджира долу в Кабу ес Сиджн [256] Кабу ес Сиджн — подземна тъмница — б. а. , където са хвърляни опасните затворници.

— Яки ли са тези тъмници?

— Яки? Аллах, Аллах! Дуварите са от камък с дебелината на мъж, подът е от камък и таванът също е от камък. Няма ни един прозорец или някаква дупка, а вратите са толкова дебели, че човек трябва да работи с часове, за да прореже някое малко отверстие.

— Колко такива помещения има тук?

— Изброих някъде към десет-дванайсет, когато бях долу.

— Кой държи ключовете?

— Занданджи [257] занданджи — затворнически надзирател — б. а. . Да ида ли да го доведа?

— Не. Ще отида сам, ти ще ме заведеш.

Той се обърна след това към мен и каза на немски:

— Санджаки е предател. Писмото е договор, който е трябвало да подпише, и визира сумите, които е получил и тепърва щял да получи. Повече нямам право да ви кажа. Трябва да си подсигуря неговата личност, както го изисква големината на моята отговорност, и ето защо лично ще огледам затвора. Ще се погрижите ли по време на отсъствието ми да не се случи нещо неприятно?

— Разбира се. Нямате причина за безпокойство, екселенц. По този повод бих желал да попитам какво решихте относно тримата персийци.

— И тях ще сложим във вериги. Онзи, когото наричат Педер, е донесъл писмото от Техеран. Сефира е същинският емисар и знае цялото съдържание на това писмо. Та имайте, моля, грижата да не се случи нищо, докато ме няма!

Той се отдалечи с Амуд. Едва беше излязъл, санджаки отново направи опит да се измъкне от ъгъла и избълва към тези, които го спряха, заканата:

— Направете място! Който ме задържи, ще го накажа без пощада! Аз съм този, който заповядва тук, никой друг! Оплакванията ми ще стигнат до Багдад и даже до Стамбул. Ще ви отстраня от служба и наредя да ви запрат! Чувате ли? Или се страхувате от християнското куче? Този образец на подлостта и низостта…

В този миг вече стоях до него и го прекъснах:

— Мен ли имаш предвид?

— Да, теб! — изсъска ми той.

— И как се осмели да ме наречеш?

— Християнско куче…

Не можа да изговори изречението, защото получи от мен един удар по главата, който го стовари на земята. Измъкнах му махрами [258] махрами — носна кърпа — б. а. от пояса и му вързах с нея ръцете на гърба.

— Така. Сега няма да ни досажда повече. За по-нататъшното ще се погрижи занданджи!

— И може би после дори джелладът [259] джеллад — палач — б. а. или като снизхождение за омърсената служебна титла — копринения кордон — прибави към думите ми миралаят. — Виждам, ефенди, че твоят юмручен удар е все така крепък като по-рано. С това ти ни спести оковите, които иначе са необходими за обезвреждане ръцете и краката на пленниците. Всъщност и там би трябвало да пуснеш в ход един такъв удар.

Той посочи Педера, който, все още натискан от войниците към земята, намисли да използва за нова съпротива отсъствието на генерала. Наредих да го вържат със собствения му пояс и тъй като онбашията се зае с тая работа, той я изпълни и по отношение на другите двама персийци, без да се налага специално да го подканям. Те не притежаваха куража да повдигнат някакъв протест.

Осман паша се върна. Следваше го кол агаси и през отворената врата видях, че цялото преддверие е пълно с войници. Пленниците бяха отведени. Санджаки трябваше да бъде носен, защото още не беше дошъл на себе си. Генералът лично тръгна с тях, за да се убеди, че ще бъдат спазени необходимите предпазни мерки.

Когато влезе отново, аз му обърнах внимание, че сега трябва да побързам да се върна при Бирс Нимруд.

— Да — съгласи се той. — Забавихме се повече, отколкото навярно си възнамерявал. Но пък бе нанесен и унищожителен удар на санджаки, което дължа единствено на теб.

Кой ще отреди какво ще се прави по-нататък, ти или аз?

— Ти, моля те!

— Това е задача, чието решаване за теб вероятно ще е по-лесно, защото познаваш по-добре терена и изобщо условията. Ето защо те моля поне да дадеш съветите си, по които ще мога да се ръководя!

— С удоволствие! Но нека говорим на немски!

— Както желаете! — изрази той веднага съгласие на този език. — Сигурно има нещо, което трябва да знаем само ние двамата?

— Да, голямата стойност на контрабандисткия склад. Имам предвид, че там трябва да получат достъп само доверени лица.

— Изцяло съм на ваше мнение. Но не е изключено да се стигне до битка в тези подземни помещения, нали?