Карл Май - Ловци на соболи и казаци

Около грациозната шия трептяха блясъците на накит от четириъгълни златни плочки. В тежките черни коси бяха вплетени също такива златни пластини и сребърни верижки. По високото, красиво заоблено чело лежаха няколко низа златни монети, придържани от сребърни, украсени с диаманти топчета. Със скъпоценни камъни бе осеяна и дръжката на използваната при езда жилава пръчка, с която тя небрежно си играеше.

Но повече от всички тези възхитителни и драгоценни джунджурии пленяваше лицето на момичето — лице, с каквото природата-творец твърде рядко дарява някой простосмъртен. Благородството на една недокосната, чиста душа сияеше от дълбоките мечтателни очи, а сериозната уста неосъзнато носеше искрицата на онази усмивка, която може да блика единствено от ведрината на едно любвеобилно сърце.

Девойката беше красива, но не само външно, а и по характер.

Ниският мъж се изтърколи ухилено към казака.

— Ты здесь на карауле стоиш, сьшок мой? (На стража ли стоиш тук, синчето ми?)

— Да, батюшка. (Да, бащице.)

Всички рускоговорящи народи обичат да употребяват учтивите, умалителни форми: бащице, майчице, братле, сестрице. Понякога този начин на изразяване прекалено често се използва и тогава любезността се обръща на забава и фарс.

— Познаваш ли ме? — продължи да пита дебелият.

— Не, но може би ще имам радостта да узная кой си.

Лицето на шишкото засия още по-приятелски.

— Да, милото ми синче, на драго сърце ще ти създам тая голяма радост. Аз съм Була, тейшът [10] тейш (бурят) — княз (Б. нем. изд.) на бурятите. Сега позна ли ме, сърчицето ми?

— Да, бащице, сега те познах.

— А това е моята женичка, княгинята. Тя се казва Калина [11] Калина — Дебелата (Б. нем. изд.) . Не намираш ли, че името много й подхожда?

— О, много е подходящо, миличък бащице!

— Може би знаеш дали добричкият околийски началник си е у дома?

— Да, бащице. Той е в стаята си.

— Тогава ще влезем за малко. Дошли сме да му направим посещение.

— Само че ще трябва да те помоля да почакаш още минута-две, добричък бащице, защото има човек при него.

— Кой?

— Някакъв търговец, който иска да си покаже паспорта.

— Е, добре, тогава ще изчакаме. Но се надявам, че околийският няма да се занимава прекалено дълго с тоя паспорт. Тук съм за събора и имам много да пазарувам.

— Исправникът бързо ще свърши. Или да доложа за теб?

— О, не! Не ми е чак толкова спешна работата. И за да не ни се стори времето дълго, ще те запозная с дъщеричката ми — моето сърчице, моето безценно камъче, моето бяло агънце! Погледни я само! Казва се Карпала. Не й ли приляга?

От всички тюркски народи бурятите са съхранили най-чист езика си. Кар означава «сняг», а паламак — «блестя», «сияя». Името Карпала следователно гласи: Сияйна като сняг.

Казакът сега отправи изцяло очи към красивата девойка. Неговата крепка, много пропорционална фигура като че се изпъна, погледът му заблестя, страните се зачервиха.

— Да, добре си избрал името й, бащице.

Карпала пристъпи към казака, протегна му десница и каза с глас, чийто ясен, звучен тембър проникна дълбока в душата му:

— Подаваме си ръце като познати, които не са се забравили!

Тя стисна сърдечно ръката му. Бащата и майката се спогледаха учудено.

— Как? Познати?… Нима вече сте се виждали? — попита Була.

— Да — отговори дъщерята радостно. — Това е той… той… моят спасител!

Напрегнато и леко задъхани двамата дебеланковци подпряха ръце в хълбоците.

— Твоят спасител?

— Да.

— Който те измъкнал от леда? — продължи да се покачва удивлението на княза.

— Да — кимна момичето.

— Не се ли заблуждаваш?

— Не. Познах го още щом го видях.

— Според описанието ти аз съвсем другояче си го представях този мъж.

— И все пак е той.

— Какое чудо! (Какво чудо!) Нима е вярно, че си нейният спасител, милото ми казаченце?

— Щастлив съм, че ми се отдаде възможност да окажа услуга на твоята дъщеря — отвърна казакът скромно.

— Значи няма заблуда? Ти си наистина? Позволи да те прегърна!

Буля притегли казака към себе си и го тикна после към Калина.

— Майчице, притисни го и ти до сърчицето си! Заслужил си е да му благодариш.

«Майчицата» поиска да го целуне по бузите, ала снагата й бе с такъв голям диаметър, че не успя да го достигне с устни и звучната целувка експлодира във въздуха като граната от миномет.

Тейш Була с голямо удоволствие проследи тази проява на изключителна нежност от страна на съпругата му. После обаче вдигна ръка и рече лукаво: