Карл Май - Аллах ил Аллах!

— Той не е повече неверник в твоя смисъл на тази дума.

— Какво искаш да кажеш?

— Приел е учението на твоя Пророк.

— Машаллах — Божие чудо! Какво чуват ушите ми! Значи е станал правоверен син на Пророка! А аз го смятах за гяур и то само заради носа му.

— Заради носа му ли?

— Да, сихди! Той е тъй червен, че това ме наведе на мисълта, че обича напитките, забранени от Пророка. А никой правоверен привърженик на Корана не нарушава тази забрана.

Е, що се отнасяше до тази точка, то и аз самият не можех да вярвам в «правоверността» на моя доблестен съотечественик, ала мъдро се въздържах да призная пред Халеф съмненията си.

— Сихди, няма ли да последваш примера на този мъж и също тъй да прегърнеш учението на Пророка? — добави той назидателно. — В лицето на този бей сам виждаш какво може да направи Корана от един някогашен роб на хмела и ечемика.

Аха! Халеф отново бе обзет от своята идея-фикс и лесно можеше да се предвиди, че нямаше тъй скоро да изостави тази тема на разговор. Предпочитах да не се излагам на подобна опасност и станах от мястото си, за да направя една обиколка из дуара преди вечеря. Ала още не бях успял да изляза от шатрата, когато Халеф подвикна след мен с глас, в който си личеше сигурността му в крайната победа:

— И въпреки всичко ще те накарам да смениш вярата си и да прегърнеш учението на Пророка, все едно дали искаш или не!

Бавно закрачих по «уличката» между двата реда от шатри в посоката, откъдето бяхме дошли. Нямаше как да не се сетя за туарега и за красивата девойка, която бях зърнал макар и за миг. Неволно се насочих към шатрата, където живееше туарегът.

Все още не бях стигнал до нея, когато отстрани измежду шатрите изникна женска фигура и махна с ръка. Дали този знак се отнасяше до мен или до някой друг?

Огледах се. Наблизо не се виждаше жива душа. Следователно нейният знак бе предназначен за мен.

Последвах жената без това да бие много на очи. Видях я да се отправя към храсталаците зад дуара и после да изчезва между тях. Предпазливо се огледах наляво и надясно и също се насочих натам.

Жената беше спряла и ме чакаше. Беше махнала фереджето си, тъй че можах да видя лицето й. Беше лице на старица с безброй бръчки, но все пак не правеше отблъскващо впечатление. Сигурно на млади години тя е била красива и желана от много мъже. Сега чертите на лицето й издаваха страх и тревога.

— На мен ли помаха с ръка? — попитах я, когато се озовах при нея.

— Да, сихди, не ми се сърди!

— Какво искаш?

— В името на Аллаха и на Пророка те моля да спасиш моята господарка и мен!

В главата ми се породи определено подозрение.

— Коя е господарката ти?

— Тя е дъщеря на прославения шейх на бени аббасите.

— Че как е попаднала тук?

— Пътувахме през пустинята и ни нападнаха туареги. Избиха придружителите ни и ни плениха. Един от тях иска сега да ни отведе до морето и там да ни продаде.

— А как така сте се осмелили да предприемете подобно пътуване?

— Искахме да отидем в Маср [8] Египет. .

— Аллах! Какво дълго и опасно пътуване за две жени!

— Следвахме зова на сърцето си, сърцето ни подтикваше. Може би си чувал някой път за ханумата [9] Повелителката. — Бел. нем. изд. на пустинята, а?

— Не.

— Тя е сестра на моята господарка и живее на границата на Маср. Искаме да я посетим.

— А как се казва твоята господарка?

— Хилуя.

Това означаваше «Сладката» и сигурно подхождаше на красивата дъщеря на бени аббасите повече от всяко друго име.

— Господарката ти омъжена ли е?

— Не, господарю!

— А може би е вече сгодена с някой от вашите младежи?

— Не. Сърцето й все още не е направило своя избор. О, господарю, де да пожелаеше да я спасиш!

— Но защо се обръща тъкмо към мен?

— Тя те видя, когато пристигаше, и изведнъж почувства доверие към теб. А и през последната нощ ти си се появил в съня й, за да я избавиш.

Та това бе много ласкателно за мен! Във всеки случай двете го бяха измислили твърде хитро, за да си осигурят помощта ми. Неволно ме напуши смях, ала външно успях да остана сериозен.

— Но в такъв случай това е за мен заповед от Аллаха.

— Така е, господарю. Спаси ни!

— Кажи на господарката си, че ще й служа, и че туарегът ще напусне този лагер сам. Той ще ви продаде още тук.

— Няма това право. Ние не сме робини, а свободни дъщери на бени аббасите.

— Тогава сигурно ще те успокоя, ако ти кажа, че продажбата ще е всъщност женитба.