Карл Май - Аллах ил Аллах!

Както вече споменах, при пристигането на бедуините вниманието ми бе насочено на първо място към човека с военната куртка, който беше спрял от едната страна на шейха. Да, наистина беше той, моят приятел от предишните години, някогашният участник в чуждестранния легион и настоящ полковник, началник на личната охрана на туниския монарх, човекът, роден много отдавна в Бранденбургска околия, който кълчеше и обезобразяваше немския език до неузнаваемост.

Радвах се на изненадата, която щеше да му донесе нашата среща и бях убеден, че тя щеше да придаде съвсем нов обрат в развоя на събитията. Ето защо показах най-безгрижната си усмивка и отвърнах:

— А аз пък ти казвам, че няма да ми откажеш обичайната «мархаба» [6] Добре дошъл! — Бел. нем. изд. .

Шейхът ме изгледа смаян.

— Машаллах! Чужденецо, ти дръзваш да ми противоречиш? Заклевам ти се в брадата на Пророка, че ще те…

— Чакай, не се кълни, о, шейх, защото няма да можеш да спазиш клетвата си! Или да не би да искаш да се изчервят от срам страните на твоя гост, когото виждам застанал до теб?

— Внимавай какво говориш, чужденецо! Какво общо има този бей с теб?

— Самият той ще ти каже, че за теб ще е непростим позор, ако откажеш на мен, неговия приятел, правото на гостоприемство, и дълбоко ме обидиш по такъв начин.

Полковникът следеше разговора ни с голямо внимание. След последните ми думи по червендалестото му лице се изписа силна изненада. Погледът му изпитателно се втренчи в полузакритите черти на лицето ми.

— Ти ме наричаш свой приятел, но не те познавам.

— Нима наистина съм се променил толкова много, че вече действително не можете да ме разпознаете? — попитах го на немски, като с рязко движение на главата отхвърлих хаика назад и му протегнах десницата си. — Помози Бог, господин полковник! Радвам се да Ви видя все така здрав и бодър.

Крюгер Бей така ококори очи, сякаш пред него се беше изправил някой призрак. Ала после припряно посегна към ръката ми и така я смачка между лапите си, че силно ме заболя.

— Мътилката го взела! Вий! Значи вий? Аллах е велик! Туй проумявам аз в бавна постепенност? Ама к’во изненадване само! Че кой би го помислил! Давам ви тук ръце и казвам на вас добре пристигнал с най-голямата тържественост! Благословена да е ваш’та физиономия сред сички тукашни физиономии в цялата околност!

След този блестящ езиков образец той се обърна към шейха и ме представи като един от най-близките си приятели.

Това изведнъж промени цялото положение. Лицата на бедуините станаха по-дружелюбни, а техният шейх ми подаде ръка.

— Извинявай! Нямаше как да го знам. Хабакак — бъди ми добре дошъл! Когато пристигнем в нашия бивак, ще хапнеш с мен хляб и сол и ще пием от една чаша. Твоите приятели ще са и мои приятели, а твоите врагове ще са и мои врагове!

По даден от шейха знак бедуините отвориха кръга около нас и цялата колона потегли обратно.

Както забелязах едва сега, тези хора бяха ходили на лов. Един бедуин носеше на ръката си сокол, на чиято глава беше нахлузена обичайната кожена качулка, а зад седлата на други двама видях завързан по един убит щраус.

В бесен галоп, в който се включи и моят водач, бедуините се понесоха към своя лагер. Аз и Крюгер Бей ги следвахме бавно. Халеф също остана до мен, макар нищо да не разбра от последвалия разговор.

— Тъй! — каза полковникът. — Сега сме сами и можем да си поговорим, без да бива някой ни смущава. Значи вий пак тук! К’во търсите в таз’ опасна местност?

— Каквото търся навсякъде. Нали знаете, че пътувам, за да опозная различни страни и хора.

— Добре го ревна, стари убиецо на лъвове! Значи сте все същ! Аз пък има изпълнява съвсем тежко задача. Можете си представи, к’во длъжен съм да трябва погрижи?

— О, струва ми се, че сте натоварен да изпълните тук някаква политическа мисия!

— Политическа?… Вий да не мръднахте?

— Защо? Че нали с това се занимават дипломатите?

— Дипломат? А-а, т’ва съвсем друг нещо!

— Аха, тъй значи! Правите разлика между дипломат и онзи, който се занимава с политика, така ли?

— Най-естествено!

— Мога ли да Ви помоля да ми разясните разликата?

— Таз разлика много прост. Кой съумял успешно подхване политика, него викам аз дипломат. А кой я обърква, той остава си политик.

— Много остроумно! Най-искрено си признавам, че никога не бих стигнал до такова тънко разграничаване.

— Да, тук го има то! — рече доблестният полковник и посочи с пръст към челото си.