Карл Май: Аллах ил Аллах!

— Но какво има толкова? Името си е просто име! Сега вече той наистина се разсърди.

— Аллах йизалим аклак — дано Аллах запази разсъдъка ти, за да не го загубиш изцяло! Питаш, какво имало толкоз лошо? Ами ти не разбираш ли, че с твоето име само ще се изложиш и хората ще ти се смеят?

— Не, не го разбирам. Мисля, че качествата правят същинската стойност на един мъж, а не неговото име. Халеф отхвърли силно глава назад и гръмко се изсмя.

— Я мълчи! Мълчи! Какво разбираш ти от стойността на един мъж? Нищо, абсолютно нищо!

Това бе вече все пак прекалено и не биваше да допускам да ми се говори по подобен начин. Макар и да знаех, че всичко е казано от добро сърце, все пак трябваше да се престоря на обиден.

— Халеф, какво те прихваща? Не забравяй, че аз съм господарят, а ти слугата!

Тези думи му подействаха. Главата му клюмна и с далеч по-умерен тон той каза.

— Прости ми, сихди! Разбирам, че отидох твърде далеч. Но не забравяй, че единствено моето уважение към теб ме подведе да кажа нещо, с което предизвиках твоето недоволство! Но я си представи само за миг следното: пристигаш в някой дуар. Воините на племето излизат да те посрещнат тържествено на конете си с «барухда», с пукотевицата на своите пушки и пищови. С ликуване те придружават до дуара. Пред шатрата на шейха скачаш на земята и влизаш вътре. Една робиня идва и застава пред теб с хляб и сол, символа на гостоприемството. Но преди още да посегнеш към тях, шейхът те пита за името ти. И от твоята уста излизат думите аз съм Кара Бен Май Ибн Май Ибн-ад Ибн Май. Можеш ли да си представиш последиците? Мъжете ще се изплюят в краката ти, а жените и децата ще започнат да те сочат с пръст. «Ето това е човекът», ще кажат те, «чиито деди нямат имена и чието родословно дърво е съставено най-безславно само от имената на разни лели и братовчедки.» А пък дъщерите на бени арабите ще забулят главите си и ще побягнат по-далеч от теб като от някакво краставо псе, от теб, човека, който би могъл да блести като Абд ал Кадар, героя на бедуините, или като големия пълководец на франките, наречен от бени арабите Султан ал Кабир.

След тези думи натъженият Халеф млъкна. За да направя за читателите си болката му по-разбираема, наистина се налага да преведа някак си това име, което толкова го измъчваше и тревожеше. Та в превод въпросното име би звучало горе-долу така: Карл, синът на Мая, внукът на Мая и правнук на Мая. Действително че според схващанията на бедуините това бе едно невъзможно име!

Изчаках известно време, за да премине малко болката му, без да го дразня повече с имената на моите деди и прадеди. След доста продължителна пауза, с цялата кротост и благост, на която съм способен, аз казах:

[# Наполеон Бонапарт. — Бел. нем. изд.]

— Изглежда ти просто си си наумил да ме направиш за присмех пред всички хора, които срещнем.

Тогава той изпусна юздите, вдигна ръце и разпери и десетте си пръста така, сякаш искаше да се защити:

— Рамаллах — Аллах да ме опази! Как ти хрумна това необяснимо и нечувано обвинение?

— Хрумна ми, защото явно искаш на всяка цена да ми дадеш някакво име.

— Искаше ми се, за да може и с дължината на името си да се прочуе мъжът, който е под моята закрила и вече е извършил безброй славни подвизи.

— Ще ми изброиш ли няколко от тези «безбройни» подвизи?

— Та нима не яздихме с безмерна дързост по онзи Шот на гибелта и…

— …и пропаднахме в него — прекъснах го аз.

— Остави ме да се доизкажа, сихди! Исках още да добавя, че се избавихме сами с направо несравнимо присъствие на духа.

— Да, измъкнах те от тинята хванат за цевта на моята пушка, тъй както се вадят раци от реката.

— Моля те, не омаловажавай безценните предимства на нашите превъзходни качества! После обуздахме опърничавия векил от Кбили и го принудихме да изпълни желанията ни.

— Забравяш да добавиш, че в същото време ни се изплъзна нашият пленник.

— Но вината не беше наша и следователно това не може да навреди на славата ни. А после ние…

— Спри! — засмях се аз и го прекъснах, за да му попреча да продължи до безкрай да прославя мнимите ни героични дела. — Нека по-добре си поговорим за нещо друго! Преди малко ти спомена за Абд ал Кадар, героя от Алжир. Вярно е, че този човек има в своето пълно име цяла редица от прославени мъже, ала при нас в Джерманистан е познат и прочут само като Абд ал Кадар. Цялото му име е известно най-много на неколцина талиби [4] Учени. — Бел. нем. изд. .

— Тъй ли мислиш? — попита той с известно съмнение.