Карл Май - Аллах ил Аллах!

— Женитба ли? В името на Аллаха! Това е още по-лошо!

— Защо?

— Хилуя иска да принадлежи само на онзи, на когото дари и сърцето си.

Жената се поколеба и замислено ме погледна. После продължи: — Или ще стане твоя жена а?

— Не.

Тогава тя решително отхвърли назад глава и отвърна:

— В такъв случай сигурно няма да се съгласи. Теб би могла да обикне, господарю!

Положението ставаше все по-интересно! Това си беше ни повече ни по-малко от зле прикрито предложение за женитба!

— Може би тя ще дари сърцето си и на онзи, за когото е определена. Тя ще стане жена на бей на Тунис, на пашата Мохамад ад Садок — подхвърлих й аз, за да размисли.

— Той е стар и вече има много жени. Тя няма да може да го обикне.

— Е, навярно все още е възможно нещо да се промени. Началникът на личната му охрана е тук, Крюгер Бей. Той ще купи Хилуя от туарега. Това ще рече, че ще я вземе за жена, но после веднага ще се разведе. След това Хилуя няма да е свързана повече с него, а аз ще му поговоря и навярно той ще я пусне да си върви накъдето я влече сърцето.

— Ах, ако го направиш, сихди!

— Ще го направя. Така е най-добре. По този начин тя ще се отърве от туарега, без да се бием с него. Полковникът вече е изпратил човек да доведе моллата. Щом той дойде, венчавката веднага ще се състои. Съветвам ви да правите онова, което поиска от вас господарят ви. Ако привидно се подчинявате на волята му, скоро ще бъдете свободни.

— С радост ще последваме съвета ти. Благодаря ти! А сега трябва да си вървя, защото туарегът не бива да заподозре, че съм разговаряла с теб. Прощавай и… ни избави!

Жената изчезна бързо и безшумно. Аз се върнах по заобиколен път, за да заблудя евентуално онези, които можеха да ме видят на връщане.

При входа между двете редици от шатри ме пресрещна шейхът с думите:

— Търсих те, господарю. Яденето е готово, ела!

Междувременно се беше доста смрачило. Закрачихме надолу по «уличката» и скоро влязохме в шатрата на шейха. Крюгер Бей и Халеф вече чакаха.

След вечерята ние станахме и се присъединихме към другите бедуини. Край един голям огън насред дуара те усърдно се хранеха.

Сцената бе твърде необикновена. В нощната тъмнина пламъците хвърляха върху шатрите странна призрачна светлина. Великански сенки пробягваха насам-натам. Но за хора, привикнали на подобни гледки, това не беше нищо страшно и нищо особено. Потъмнелите от слънцето брадати лица със сериозен поглед дъвчеха вечерята си и то тъй бавно и спокойно, както са свикнали всички хора, живеещи свободно сред природата.

В този момент се разнесе конски тропот. Отдолу между шатрите се зададоха двама ездачи. Единият от тях ловко скочи от коня и се приближи до шейха.

— Ето го моллата! Намерих го в Синаун.

Другият бавно и спокойно слезе от своето животно, с чувство на достойнство пристъпи към огъня, вдигна ръце като за благословия и поздрави:

— Салям алейкум — мир вам!

— Алейкум салям! — отвърнаха другите и почтително се надигнаха от местата си.

Без да каже нито дума достолепният молла седна близо до печеното, посегна с десетте си пръста към месото и започна така да се тъпче, сякаш няколко дни не беше слагал залък в устата си. Изглежда едва след като челюстите го заболяха, той милостиво ни подкани:

— Сядайте и продължавайте да ядете!

После изтри в своя кафтан пръстите си, от които капеше мазнина, обърна се към шейха, подробно го огледа от глава до пети, и едва тогава с важно изражение отвори голямата си уста:

— Както чувам, някой от твоите гости иска да се жени. Кой е този човек?

— Ей този!

При тези думи шейхът посочи полковника. Моллата беше вече стар човек. Бялата му брада стигаше чак до пояса, а тюрбанът, чийто диаметър бе почти един лакът, засилваше още повече достолепния му външен вид. Той огледа полковника, замисли се, сложи пръст на носа си, кимна като на себе си и каза:

— Очите ми сигурно са те виждали вече. Ти не си ли Крюгер Бей, Повелителят на личната охрана?

— Аз съм.

— Дано Аллах даде да се наслаждаваш и радваш на жената, която си пожелал. Къде е баща й?

— Бащата не е тук, а само господарят.

— Тогава нека го доведат! Къде ще се състои венчавката?

— Тук веднага.

— В такъв случай нека докарат тук господаря и невястата! Но нека я забулят така, че никой да не може да зърне лицето на момичето, което ще става съпруга.

Измина известно време докато най-после туарегът дойде заедно с невястата. Тя бе облечена в обичайната широка дреха с качулка, която имаше само един-единствен отвор за едното око.