Карл Май - Край Тихия океан

— Да, господарю.

— От колко време се намирате тук?

— От три дни.

— И докога ще останете?

— Ти ни изпитваш, понеже знаеш много добре, че във всеки куанг-ти-миао ни е разрешено да пребиваваме само четири дни.

— Добре! Пригответе се за път и ни заведете до реката.

— Ще заповядаш ли да нападнем някой плавателен съд?

— Не. Вие прекъснахте пътуването ни и затова ще ни откарате до Куанг-чой-фу.

— Ще изпълним каквото искаш.

Взех една от лампите и се промъкнах зад трите статуи на божествата. Точно зад гърба на Куанг-ти една врата водеше в тясно тъмно помещение, което изглежда служеше за съхранение на храмовите обредни предмети, защото редом с изкуствени венци и гирлянди, забелязах също множество хартиени фенери, няколко съда за жертвоприношения, тамтами и дори един китайски барабан. Това беше затворът на холандката. Вратата имаше една от онези брави, които много приличат на нашите стари ключалки, където дръжката служи едновременно и за ключ. Тя се завърта и се изважда, а после пак се поставя според това дали бравата се заключва или отключва.

— Кептън, я довлечи тук пленника! — казах му аз.

— Well! Навярно искаш да го натикаш тук в тази койка, а?

— Да, от предпазливост. Не можем да го вземем с нас, а не е кой знае колко разумно да го оставим да лежи там, където е, както и ти сигурно лесно разбираш.

Търнърстик сграбчи джиахура за яката и го довлече до вратата на помещението. Вкарахме го вътре, където го заключих. Пъхнах дръжката на вратата в джоба си.

Драконите спокойно проследиха с погледи действията ни, но ето че в този момент един от тях попита:

— Какво ще стане с джиахура? Кой ще съобщи на Кианг-лу за затварянето му в тази стая? Самият ти или ние? Аз съм Инг-па-дзунг [140] Лейтенант. Б. нем. изд. на нашия отряд и би трябвало да го откарам до Ли-тинг, ако, разбира се, самият ти не отидеш там.

Ли-тинг [141] Градът на каракудата. Б. нем. изд. е един малък град на Пе-кианг [142] Северната река. Б. нем. изд. и е известен с развъждането на каракуда. Там значи трябваше да се търси Кианг-лу!

— Имам си по-важна работа — отвърнах му аз. — Джиахурът ще остане тук до утре, а после, както е вързан ще го откараш при Кианг-лу.

— Ще успееш ли дотогава да му докладваш? Дзианг-ки-ум [143] Главнокомандващ. Б. нем. изд. много държи на точността.

— Не е твоя работа да ми даваш акъл, а да правиш само каквото ти заповядам.

— Тогава дай ми дръжката!

Колкото и да беше естествено искането му, никак не беше благоприятно за моите намерения. Но за да избегна пораждането на каквито и да било подозрения, бях принуден да го изпълня.

— Ето ти дръжката от вратата, но ти забранявам да я отваряш преди да се е разсъмнало.

— Какво име да спомена, когато говоря за теб пред дзианг-ки-ум?

— Казвам се Куанг-си-та-съ.

— Името ти звучи красиво и е по-високопоставено от моето. Ще ти се подчинявам във всяко отношение.

— Тогава се погрижи за прислужницата на пор-ту-ки да има в лодката храна! Оставили сте я гладна и жадна. Това заповед от дзианг-ки-ум ли беше?

— Господарю, и сам знаеш как трябва да се отнасяме към пленниците. Ако гладуват и жадуват, по-лесно ще се съгласят с всичките ни условия.

— Zounds, [144] За бога! Б. пр. Чарли, ще свършиш ли скоро тези преговори? — обади се в същия момент капитанът. — И двамата говорите такъв ужасен китайски, че ми е невъзможно да разбера и една-единствена дума!

— Вече свърших и можем да тръгваме.

— Well! Но преди това трябва да кажа на тези хора мнението си.

— Направи го, кептън! Няма да им навреди, ако се оттеглим с подобаващо достойнство.

— Преди това ми кажи как е «сбогом» на китайски!

— Дзинг-леао.

— Дзинг-леао, дзинг-лео! Дано не го забравя до края на речта си.

Той си придаде тържествен вид и поде:

— Мешъринг пиратинг, похитителонг и обесницунг! Сигурнонг сте схваналунг, че ние сменг дваманг от вашитенг висшинг предводителянг. Ще признаетонг, че…

Като извърна глава настрани, той тихо повтори: — Дзинг-леао! — После пак продължи на висок глас:

— … ниенг смонг мъженг, които не се страхуванг нитонг от сатадатанг, нитонг от вас. Този Чарлинг претрепанг вашия главатарунг…

— Дзинг-леао! — прошепна отново той с извърната настрани глава.

— … а аз, капитаненг Търнърстикинг, ще извиянг вратонг на всекигонг, кой дръзненг да се бунтуванг…

— Дзинг-леао! — тихо се разнесе за трети път.

— … или да съзаклятия чинг срещунг нас. Сега си отивамонг. Залепетенг пак ръкатанг на туй божествонг и си спомняйтенг за нас с добронг! Дзинг-леао, сбогомонг, добранг нощинг!