Карл Май - Край Тихия океан

За останалите това бе вече прекалено. Надавайки силни крясъци, те се втурнаха към мен. Побързах да измъкна талисмана, защото явно беше настъпил моментът, когато имах най-голяма нужда от него.

— Стойте! Сао-сао! [128] По-полека, по-полека. Б. нем. изд. — извиках им. — Кой ще дръзне да вдигне ръка срещу този знак?

Първите пирати се стъписаха и аз веднага се убедих, че разпознавателният знак щеше да ми свърши работа.

— Той е иой-дзи! — чуха се възгласи. — Има по-висок чин от джиахура, който е само тю-сю! [129] Подполковник. Б. нем. изд.

Тези думи ми дадоха да разбера, че за своите офицери Драконите имат съвсем същите чинове, както във войската. Подаръкът на Конг-ни не беше всъщност талисман, а таен знак за съответен чин. Но как ли се беше добрал до него? Дали и той не беше полковник на речните пирати? Не беше оставил в мен такова впечатление. Но в момента нямах никакво време да размишлявам над този въпрос. Трябваше да действам. Съзнанието, че ме вземат за един от изтъкнатите помощници на пиратския предводител Кианг-лу, ми придаваше необходимата самоувереност и сигурност.

— Да, пленихте и вързахте един от вашите иой-дзи, тъй че даже не му позволихте да ви разкрие самоличността си. Отнехте ми всичко, но вашият дълг ви повеляваше основно да ме претърсите. В такъв случай щяхте да откриете тайния знак.

— Прости ни, о господарю! — обади се един от тях. — Виновни са само онези, които те плениха.

Тогава напред пристъпи единият от двамата предводители на пиратската лодка и заяви:

— Не, господарю, и ние не сме виновни. Твоят лодкар ни каза, че си бил йенг-ки-ли. Ти пътуваше с една обикновена чу-ан [130] Рибарска лодка. Б. нем. изд. и затова нямаше как да знаем, че си от нашите хора. Ако беше използвал някоя лунг-чуан [131] Драконова лодка. Б. нем. изд. или пък една лунг-йън, и ако беше издигнал нашия фенер, тогава щяхме да ти отдадем полагаемите се почести.

— Да не би да искаш да ми заповядаш какво да правя? Джиахурът се опита да ме удари без да ме изслуша. Вържете го!

Докато изпълняваха заповедта ми капитанът се раздвижи.

— Чарли! — въздъхна той, след като отвори очи.

— Кептън!

— Мътните го взели! Къде съм? Защо така ми бучи главата сякаш някой ме е цапардосал с тояга… а-а, Чарли, сетих се!

Той скочи на крака. Ударът на джиахура би убил всеки друг, ала черепът на Търнърстик беше толкова здрав, че само с голи юмруци не можеше да му се нанесе кой знае каква вреда. Заедно със съзнанието у него веднага се възвърна и споменът за всичко случило се.

— По дяволите, ей го къде лежи мерзавецът! Ти ли го изпрати на дъното?

— Да. — И вече по-тихо добавих: — Представих се за полковник на пиратите. Имай го предвид и се дръж както подобава!

— Как… ка… кво? А-а, добре, тогава издигаме всички платна, флагове и вимпели и най-тържествено ще побързаме да офейкаме.

— Без португалката ли?

— Е, Чарли, в бързината я забравих. Ще я вземем на буксир.

— Тогава първо ми направи една услуга. Я натъпчи носната си кърпа в устата на този великан.

— Защо? Че нали е вързан?

— Скоро ще се съвземе и ако има възможност да говори, не се знае какви неприятности може да ни създаде.

— Вярно. Ей сега ще му тикна въпросния парцал. Докато капитанът запушваше устата на вързания пират, аз се обърнах към останалите:

— Върнете ни всичко, каквото ни отнехте!

Нареждането ми бе изпълнено и след като пъхнах ножа и револверите си в колана, се почувствах отново толкова сигурен, сякаш се намирах на нашия «Вихър».

— Тук държите някаква пленничка, нали?

— Да. Тя е пор-ту-ки.

— Доведете я!

Човекът, който ми отговаряше, изчезна зад статуите на божествата. Чух как изскърца някаква врата и после той се появи заедно с пленничката.

— Goeden avond — good evening, mesch’schurs! [132] Добър вечер — добър вечер, господа! Б. пр. — поздрави ни тя на холандски и английски като хвана с ръце от двете страни краищата на дългата си рокля и направи много дълбок кникс. [133] Вид реверанс. Б. пр.

— Goeden avond, mejuffrouw! [134] Добър вечер, госпожице! Б. нем. изд. — отвърнах аз и като събрах оскъдните си познания по холандски, я попитах:

— U bent uit Nederiand? [135] От Холандия ли сте? Б. нем. изд.

Капитанът ме погледна учудено, защото заговорих една португалка на холандски, но още от пръв поглед бях разбрал, че си имахме работа с холандка. Това широко червендалесто лице, тази възпълна фигура, правата руса коса, сините очи, големите длани и стъпала — невъзможно беше да вземеш тази жена за португалка даже и облеклото й да не беше типично холандско. Човек можеше веднага да се обзаложи, че тя бе от обслужващото съсловие. В никакъв случай не беше жена на богат португалски търговец. Тук сигурно ставаше въпрос за някакво недоразумение.