Карл Май - Край Тихия океан

Щом чу родния си език, лицето й светна от радост и подавайки ми ръка за поздрав, тя попита:

— Bent U ook een nederlander? [136] Вие също ли сте холандец? Б. пр.

— Neen, ik ben een duitscher. [137] Не, аз съм немец. Б. пр.

— Een duitscher? Oh, ik kaan ook duitsch spreken. Ik war in Berlin twee jaar und drie wekeh kochin. [138] Немец? О, и аз мога да говоря немски. Две години и три седмици съм била готвачка в Берлин. — Оттук нататък жената говори на смесица от холандско-немски. Б. пр.

— Как попаднахте от Берлин в Китай?

— Заминах от Берлин за Хертогенбош и оттам за Амстердам, където започнах да работя като готвачка в дома на богат търговец. После той се пресели в Капската провинция, където имаше някакъв роднина, чиято банка трябваше да поеме. Но семейството му измря и аз се запознах с жената на търговец от Лисабон, която ме взе със себе си в Макао.

— Виж ти! Доста сте обикаляли по широкия свят. И досега бяхте при онази жена, така ли?

— Да, до преди три дни.

— Ами как попаднахте тук?

— Бяхме на разходка. Тогава се появиха тези разбойници и ме отвлякоха.

— Какво стана с вашата господарка?

— Избяга.

Сега вече този случай ми се изясни. Драконите бяха хвърлили око на богатата жена на търговеца, която като португалка сигурно беше далеч по-слабичка от нашата дебела холандка. Но понеже китайците смятат пълнотата на тялото за най-важната предпоставка за женската красота, поради което там всяка по-изискана и знатна жена полага усилия да придобие по-закръглени форми, те сигурно бяха объркали прислужницата с господарката и бяха отвлекли холандката и оставили да избяга португалката.

— Как се казва господарят ви?

— Петро Хонйойс.

— Как са могли да ви нападнат насред града?

— Беше късен следобед малко преди смрачаване.

— И какво направиха с вас?

— Увиха ме в някакво одеяло и ме отнесоха в лодката си, а после ме докараха тук.

— И оттогава стоите затворена зад този зид?

— Да. И се отнасят към мен невиждано зле. Никой не ме посети, никой не ми донесе ядене. Не можех да спя, защото непрекъснато се викаше и тичаше насам-натам, тъй че станах кожа и кости. Щом се върна в Макао незабавно ще поискам да накажат тази шайка негодници!

Замалко щях да се разсмея на глас, защото тя явно си вярваше, че е станала «кожа и кости» от глад, жажда и безсъние. Все пак ми дожаля за нея и само я попитах:

— Имате ли роднини? Била ли сте омъжена?

— Аз съм госпожица. Никога не съм била госпожа. Баща ми и майка ми не са живи, а другите ми роднини ме забравиха.

— Тогава ще се погрижа за вас и ще ви върна на вашите господари или поне ще се разпоредя да ви върнат.

Докато траеше този разговор джиахурът се съвзе. Той не можеше нито да говори, нито да се помръдне, ала ме пронизваше с искрящите си от ярост очи и по изражението му разбрах, че в негово лице си бях спечелил непримирим враг. Обърнах се към хората му с думите:

— Това съвсем не е жената на пор-ту-ки, а е само негова прислужница. Пор-ту-ки няма да ви плати за нея и един ли, и затова ще я взема със себе си и ще й върна свободата.

Сред Драконите се разнесе тихо недоволно мърморене, а един от тях се осмели дори да ми възрази:

— Но тази жена е наша пленничка и никой няма право да ни я отнема. Тя е съпруга на пор-ту-ки, защото е по-красива от другата, дето беше с нея.

Ако исках да успея да се измъкна от ръцете на пиратите, не биваше да търпя подобна дързост. Затова пристъпих съвсем близо до човека и му казах:

— По лицето и по кривите ти крака си личи, че не си чин-дзъ, а си татарин. Да не си мислиш, че като ваш иой-дзи ще търпя някакъв си дзао-та-дзъ [139] «Смрадлив татарин». Обидно прозвище, измислено от китайците за монголците, водещи чергарски начин на живот. Б. нем. изд. да ме нарича лъжец? Или си въобразяваш, че ще те поваля на земята по-трудно от джиахура, който е с две глави по-висок от теб?

Сграбчих го с едната си ръка за гърлото, а с другата за едното бедро, вдигнах го високо и го запокитих срещу зида така, че без съмнение го обезвредих за дълго.

— Само така, Чарли! — обади се Търнърстик. — Да ти помогна ли при тази работа? Ударът на този гигант събуди в мен съвсем определено силното желание за подобни развлечения.

— Не е необходимо, кептън, понеже ми се струва, че тези добри хорица ще ни се подчиняват безропотно.

По изражението на лицата им наистина се виждаше, че им бях направил силно впечатление.

— Я се приближете насам! — заповядах на двамата мъже, които командваха пиратската лодка. — Вашият плавателен съд е все още на котва пред куанг-ти-миао, нали?