Карл Май - Синьочервения Метусалем

— Това ми е много приятно, понеже няма да се наложи да се разделяме. Аз не мисля да отсядам в Хонконг, който не може нищо да ми предложи. Той е един европейски град, построен на китайска земя, и не желая да прахосвам нито час в него.

— И за мен е много удобно. Можем да използваме някой параход на «Чайна невигейшън кампъни» или пък, за да се потопим в тукашния живот, да отпътуваме до Кантон с китайска джонка.

— Предпочитам първото, защото ми, се иска час по-скоро да пристигна там. Та след това нали ще имаме предостатъчно време да се заловим с китайския дракон. Куфарите ни ще останат на борда, тъй като няма да се задържаме прекалено в Кантон.

Междувременно клиперът бързо приближи устието на Чу-кианг [20] Чу-кианг — Бисерната река (Б. а.) . Всички мъже стояха по местата си, за да изпълняват мигновено заповедите на лоцмана. Корабът се отклони по западния проток Лама, зави край зеления остров и се насочи към кея на Хонконг, наблъскан с параходи, платноходи, гребни лодки и джонки.

— Чинг чинг! — възкликна въодушевено Търнърстик, като разтвори широко ръце, сякаш се канеше да прегърне цял Хонконг. — Сега сме тук и ще покажем какви типове сме само.

Въпреки европейския характер на града, пристанището предлагаше една напълно задоволителна картина на източно-азиатско оживление. От високата около хиляда и двеста фута планина Виктория поглеждаше на долу издигащата се до пилона със знамето стражева куличка. По склона се проточваше алеята на Кенеди роуд, под която живееше градът и покритият с кораби залив. От другата страна се виждаше планинската земя на Китай, доста добре разработена, а вляво се простираше до Макао верига от голи скалисти острови.

Сушата гъмжеше от европейци от всякакъв вид националности, китайци, японци, малайци, индуси, персийци, син-галезци, португалски мелези и тъмнокожи африканци.

А покрай корабите се стрелкаха безразборно цели пълчища лодки и салове, натоварени с пресни продукти от сушата и всевъзможни китайски вехтории. Всеки лодкар искаше пръв да предложи стоката си на новопристигналите — незапознати още с тукашните цени, за да им смъкне сума, надвишаваща неколкократно обичайната. Наоколо се носеха такива крясъци, викове, ревове, караници, проклятия, хвалби и реклами, че ушите да продънят на човек.

— Само нищо не купувайте! — предупреди капитанът. — Тук лъжат на поразия. Най-добре е човек въобще да не позволява на негодниците да приближат, в противен случай те буквално ще плъзнат по борда и той престава да бъде господар. Аз умея да разговарям с тая пасмина. Веднага ще видите.

Той бързо напълни няколко ведра с вода и ги остави непосредствено до фалшборда. После се наведе навън и изрева гръмогласно към гъмжилото лодки:

— Назад оттук! Нищо няма да купуваменг! Изчезвайте, негодницинг! Незабавно се пръждосвайтенг, махайте сенг, отивайте синг, отстранявайте сунг! Действайтенг, действайтонг, действайтанг!

Не тези думи, а силният му глас и бурните, застрашителни жестове бяха причина врявата долу да затихне за минута-две. Погледите на търговците се отправиха сащисано към него.

— Чухте линг? — продължи да вика той. — Нищо не ни е необходимонг. Ние нямаменг пари. Можетенг да офейкватенг!

Слисаните кули все още бяха безмълвни. Не знаеха какво да мислят. Готфрид фон Буйон видя облегнатия наблизо огромен рупор. Взе го, подаде го на капитана и каза с най-сериозен тон:

— Хиляда дяволингу капитанг! Хоратанг чуват действителнинг, че вий владеетенг свободно деветте диалектинг. Моля, вземетенг рупора! Т’ва ша направинг колосален ефектунг!

— Какво чувам! — отговори Търнърстик. — Та вие говорите китайски направо несравнимо. Виждате, колко бързо подейства моят урок за окончанията! Сърдечни поздравления! За рупора имате право. Я го дайте насам!

Лодкарите се заловиха отново за веслата и пак започнаха да напират. Сега Търнърстик насочи рупора към тях и прогърмя:

— Незабавнинг спретенг, мерзавцанг, негодяинг! Веднага се покорявайтенг и подчинявайтенг! Назад, назад! Живонг, живонг, живанг, живенг, живенг!

Рупорът предаде тази заповед надалеч по водата. Стотици насочиха вниманието си към клипера и притискащите го лодки. Търнърстик взе едно от пълните ведра и изсипа съдържанието му върху натрапчивите търговци.

Това ги накара да проумеят, че тук не искат да знаят за тях, и те се оттеглиха с гневни викове. Дрехите им не пострадаха от водата. Мнозина от тях не носеха нищо повече от къси ленени или басмени панталони, а при тяхната невероятна нечистоплътност една такава неочаквана баня можеше само да им повлияе благотворно.