Карл Май - Синьочервения Метусалем

Лоцманът беше облечен по китайски и носеше на главата си необикновено широка сламена шапка, която така засенчваше лицето му, че едва можеше да се различи.

— Внимавайте сега! — каза капитанът на Фриц Дегенфелд. — Почваме с китайския.

Той пристъпи към лоцмана и поздрави:

— Чинг, чинг, чинг…

— Nonsense! [18] Nonsense! (англ.) — Глупости! (Б. пр.) — прекъсна го грубо човекът. — Кажете просто «welcome, sir» [19] Welcome, sir (англ.) — добре дошъл, сър (Б. пр.) . На един американец не е необходимо да си повява с китайска плитка!

— Не сте ли китаец, лоцман?

— Не. Почтен шотландец съм от Грийнок край Клайд, знаете, къде се строят знаменитите железни кораби. Можем следователно да разговаряме на матерния ви език.

— Аз исках да поговоря с вас на китайски — рече Търнърстик разочаровано.

— Я хайде, китайски! Тия типове с дръпнатите очи изобщо не са достойни да го е еня човек за езика им. Погрижете се по-добре да получа един хубав ром за добре дошъл, иначе се махам от борда, пък вие си разбивайте после носа в остров Лама.

Той тръгна към капитанската каюта и Търнърстик, ще не ще, го последва.

— О, уви! — обади се Рихард Щайн. — Не можа за съжаление да си пласира китайския! Какво ли искаше да каже с тези негови окончания!

— Мержелее ми се някаква догадка да не би да се кани да говори немски, курдисвайки му славните си окончания! Би било във висша степен забавно. А това от него като нищо може да се очаква. Виждам да се задават комични сцени. Готфрид, хо су!

Тези две думи означават «дай огън!». Откак се намираха на път, студентът преподаваше уроци на другите двама. А ваксаджията получаваше всички заповеди и разпореждания на китайски, което нерядко предизвикваше забавни недоразумения.

— Ки ойлх — чух! — отговори той много сериозно, като извади една тресчица от джоба си, запали я и помогна на господаря си да разпали угасналата лула. После отново седна зад него.

Не след дълго лоцманът се върна с капитана от каютата. Той пое командването на кораба, така че Търнърстик имаше време да се позанимае с пасажерите си.

Платната, които се виждаха наоколо, бяха станали безчет. Синьо-бели ивици дим известяваха за идващите и отиващи към Кантон параходи. Морето все повече и повече се оживяваше от плавателни съдове, а после бавно изплуваха скалистите масиви на Хонконг и другите острови, издигащи се пред Бисерната река.

— Страшно досадно, че лоцманът не е китаец — рече капитанът. — Но само трябва да потърпим още малко, после ще бъдем буквално обградени от лодки и ще мога да ви демонстрирам как владея езика на Небесните синове. Между другото вече е време да отворите куфарите си.

— Защо? — попита Дегенфелд.

— За да извадите китайските си костюми.

— Нямаме такива.

— Какво? Да не би да се каните да слезете на сушата и се отправите посред гъмжилото на китайския град, без да сте облечени както му е обичаят в тази страна? Тъкмите се да вървите точно така, както сега си седите тук, с шарената студентска капа на главата?

— Защо не?

— Защото това е издъно погрешно. Хората ще ви се дивят и присмиват. Ще ви задирят и наричат «чуждоземен варварин». Ще преживеете всевъзможни неприятности и може би ще попаднете дори в истинска опасност.

— Кой ще ми запрети да се обличам, както ми е угодно?

— Здравият човешки разум. Ако искате да опознаете правилно Китай и китайците, трябва възможно най-малко да издавате, че не сте китаец. Вие още не познавате тоя народ. Хората бяха принудени да ни отворят своите пристанища, но ни мразят като пришелци, нахлули при тях с груба сила. Като чужденец няма да се чувствате напълно сигурен нито даже в обсега на консулската власт. А пък излезете ли от него, както впрочем ви е намерението, ще се натъквате само на врагове.

— Ще видим. Малко желание имам да се отричам от чист страх от немския си произход.

— Това е много почтен и много патриотичен замисъл, но… хм-м, строго погледнато вие сте прав. Защото дори да сте облечен като истински китаец, веднага ще разпознаят във вас чужденеца заради незнанието на езика, докато аз ще бъда сметнат за туземец. Но въпреки това ще е по-добре, ако се примирите с тукашните обичаи.

— Е, що се отнася до това, не е изключено и ние тримата да се облечем според адетите на страната. Но засега ще си останем така. Колко време ще ви задържат вашите задължения в Хонконг?

— Немного. Ще дам пълномощия на кормчията. Трябва само да изпълня някои дребни формалности, които едва ли ще отнемат и час. С американския консул, когото трябва да навестя, ще се срещна в Кантон.