Той отново се върна на масата си. Червеният гаучо поклати на свой ред глава, седна и промърмори: «Да си сваля маската! Този сеньор, изглежда, много се е объркал.»
След това пак се наведе над книгите си. Но скоро спокойствието му бе нарушено отново, тъй като към него се приближи ниският келнер, който бе стоял наблизо и беше чул разговора, и му каза:
— Сеньор, няма ли да пиете? Жалко за бирата, да стои тъй дълго и да изветрява.
Гаучото вдигна поглед към него, взе чашата, отпи от нея и после отвърна:
— Благодаря ви, сеньор. Човек трябва да привикне да не забравя приятното заради необходимото. А пиенето, на латински «бибере», е не само приятно, но дори необходимо.
Той се накани да продължи да чете, но забеляза, че келнерът все още стои прав пред него, и го попита:
— Имате ли да ми кажете още нещо, сеньор?
— Да, ако нямате нищо против. Преди малко споменахте Ютербок. Да не би да сте немец?
— Наистина съм такъв, както доказва и името ми Моргенщерн. Ако бях римлянин, може би щях да се казвам на латински Юбар.
— Страшно се радвам, сеньор. Мога ли да говоря с вас на немски?
— На немски ли? Нима сте немец?
— Амче да, и то какъв! [7] Фрице, замислен от автора като комичен герой, говори на берлински диалект, който е непреводим. Б. пр.
Роден съм в Щралау край Берлин, значи съм съвсем близък ваш земляк, гос’дин докторе. А че сте доктор, чух преди малко.
— Виж ти, щралауец! Кой би могъл да подозира! Мислех ви за аржентинец. А как се озовахте отвъд океана?
— С инстинкта на водното конче. Нали знаете рибарския празник в Щралау и езерото Румелсбург. Оттам съм свикнал с водата и се движа все по нея. Така попаднах в Хамбург, а после продължих до Южна Америка.
— Защо дойдохте тук?
— Ами исках да забогатея, разбира се.
— Е, и?
— Да, е, и! Не се става богат тъй бързо, както си мислех. Понявга идват и лоши времена и ако не те отминат, просто не събираш милиона, за който си мечтал.
— Имате ли роднини в отечеството?
— Не. Ако си имах някого или нещо, щях да си остана в къщи. По едно време много исках да стана войник, тъй като сърцето ми винаги е хранело патриотични чувства, ама не ме взеха, понеже съм една педя по-нисък. Обявиха ме негоден за военна служба. Т’ва тъй ме ядоса, че се емнах и тръгнах из странство, за да видя дали пък там няма да ме сметнат за годен.
— И колко време сте вече тук?
— Пет години, с които сметката на мойта цъфтяща и буйна младост се закръгля на двайсе и пет лазарника.
— И с какво се занимавахте през това време?
— С каква ли не работа, но почтена, без обаче да постигна нещо. Ей сега на, съм келнер, ама не е за постоянно, а помагам само днес, щото очакват много посетители. Напоследък се бях заловил с работа на пристанището.
— Били ли сте вече във вътрешността на страната? Имам известно основание за този въпрос.
— На ваште услуги. Два пъти съм стигал чак до Тукуман, и то като помагах да прекарват коне.
— Значи можете да яздите?
— Като лъва на Фрайлиграт. [8] Немски поет, описал в едно от стихотворенията си как лъв изминал голямо разстояние на гърба на жертвата си, една жирафа. Б. пр.
Тази работа се учи често по-бързо, отколкото си мисли човек.
— Добре, много добре! А сега най-важното. Тук, в Аржентина, трябва да има много кости, нали?
— В огромни количества!
— Отлично! Аз търся някои кости.
— Кости ли? А защо?
— Интересуват ме.
— Тъй ли? Още не съм чувал за такъв интерес. Ама ще ви утеша. Ако искате да имате кости, мога да ви натоваря няколко кораба с тях. — Преддилувиални?
— Туй не го проумявам, мога само да кажа, че се намират от всякакъв вид.
— От мастодонти?
— От животни, даващи мас ли? Колкото щете!
— Имах предвид гигантските слонове.
— Не ми е известен такъв добитък.
— Това е обяснимо, защото са живели преди потопа.
— Тогава всичко е отишло по дяволите, няма и кост от тях. След потопа тук се намират само кости от говеда, коне и овце.
— Не ме разбирате. Търся кости на допотопни животни, каквито има в тукашния естественоисторически музей.
— Аха! Дето са скрити в земята и оттам човек трябва да ги изрови. Виждал съм и такива. Намират се навсякъде из пампасите. Значи такива неща искате да търсите и изкопаете?
— Да. Ще наема гаучоси и заради това съм се облякъл като тях — още от самото начало да им се видя симпатичен. Но преди всичко ми е необходим слуга, на когото да мога да разчитам. Вие ми харесвате, имате честна и същевременно хитра физиономия, изглежда не страдате от тъпота, наричана от латинистите «стултиция». Имате ли желание да ми станете слуга?
Читать дальше