Карл Май - Керванът на робите

Шварц беше взел по-голямата си пушка със задно зареждане в ръка, словакът държеше огромната си «берданка», а Али бе грабнал дълго здраво копие, обковано с желязо, което представляваше единственото му оръжие.

— А сега се оттеглете назад! — прошепна чужденецът на двамата.

— Господарю, сам няма да се справиш — отвърна му словакът.

— Не се тревожи за мен! За твое успокоение ще ти кажа, че когато ловувах из Северна Америка, успешно съм преодолявал и по-големи опасности.

— Възможно е, но аз те обикнах и няма да те изоставя.

— С твоето допотопно пушкало само ще ми навредиш.

— О, не, господарю! Това е моят katil elfil [33] Убиец на слонове. Б. нем. изд. , чийто куршум ще прониже цялото тяло на лъва. Приказвай каквото си щеш, но аз оставам при теб!

Тонът му бе много решителен и Шварц разбра, че този дребосък с вярно и храбро сърце за нищо на света няма да се съгласи да бъде отпратен при другите. Съдбоносният миг наближаваше и не биваше да пропиляват нито минута в безсмислени разправии. Ето защо докторът каза:

— Е, добре, тогава остани при мен, но не стреляй преди да съм му пратил и двата си куршума!

Той отново прегледа пушката си, измина още десетина крачки напред и там легна, като подпря на земята левия си лакът, за да има здрава опора при стрелбата.

След като и словакът се настани до него, заемайки същата поза, двамата чуха зад гърба си лек шум. Огледаха се и видяха Али, Бащата на смеха, който се отпусна на едното си коляно съвсем близо зад тях и здраво забивайки края на копието си в земята, с две ръце го насочи напред така, че дори и при силен удар да не може да се измести от това положение, осигуряващо закрила за легналите хора.

— Ти какво правиш тук? — попита го почти гневно Шварц.

— Ако не го убиеш на място, ще скочи върху вас — отвърна Али. — в такъв случай бързо се хвърлете настрани, а аз ще го посрещна с копието, та да се набучи на него.

Шварц понечи да отговори, но му попречи поредния рев на хищника. Той проехтя кажи-речи още по-ужасяващо от преди и то съвсем наблизо. Сигурно лъвът се намираше на по-малко от стотина крачки.

При такъв рев и най-големият храбрец не може да не усети как го побиват студени тръпки, но наближаването на решителния миг укрепва десницата и зрението на смелчага и кара сърцето му да бие дори по-спокойно от обикновено.

— Трепериш ли? — попита словакът.

— Не — отговори Шварц.

— И аз не треперя. Лъвът може да дойде!

Зад гърба на тримата се намираше лагерът. Никак не беше вероятно животното да нахлуе в него, тъй като огънят щеше да го подплаши. От лявата страна се простираше езерото, а от дясната се издигаше скалата. Между тях оставаше място от около петнайсетина стъпки, в средата на което тримата бяха заели позиция. Ако предположението им, че лъвът ще се появи от тази страна, се окажеше вярно, той нямаше как да им се изплъзне. Непременно трябваше да премине покрай тях или през тях.

Шварц беше свалил защитните си очила и внимателно наблюдаваше терена пред себе си. И ето че в този миг — те действително се стреснаха от уплаха — отвъд езерцето, на самия му бряг, на не повече от двайсетина метра от тях, проехтя ревът на хищника.

— Внимавайте! — прошепна словакът.

Опасността двойно повече изостри зрението им. Слухът не можеше вече да им бъде от полза, защото след последния рев водачът на кервана започна да се моли, изговаряйки на висок глас споменатата преди малко от него сура:

— В името на всемогъщия Аллах! Когато, следвайки дълга си и подчинявайки се на своя властелин, небето се разкъса, когато земята се разшири и започне да изхвърля всичко каквото има във вътрешността си, тогава, о, човече, тогава ще положиш всички усилия да достигнеш до своя Бог…

Докато той с плачлив глас продължаваше да се моли, у Шварц се надигна желанието да го удари така, че да го простре на земята. Силният глас на водача заглушаваше тихите стъпки на лъва, тъй че много лесно неблагоразумието му можеше да стане причина за гибелта на тримата храбри мъже.

При това положение те трябваше двойно повече да напрегнат зрението си. Но не очите им първи откриха приближаващия се могъщ неприятел. Миризмата му убеди залегналите в мъчително очакване хора, че решителният миг е настъпил. Внезапно въздухът се изпълни с онази остра нетърпима воня, която е присъща на хищниците и може да се усети във всяка менажерия. И ето… ето в същия миг иззад гъстия храсталак се появи той, но не промъквайки се скришом по маниера на тигъра или пантерата, а гордо изправен, с бавната и сигурна крачка на владетел, добре знаещ, че се намира в своето царство и презрително отказващ с недостойна потайност да се домогва до онова, което може да получи с открита заповед.