Карл Май - Керванът на робите

— А как е истинското ти име?

— Се казва Ускар Ищван.

— Тъй като случайно думата «пудел» на унгарски ми е известна, ако не се лъжа, преведено на немски, това име означава Щефан Пудел. За тази мохамеданска страна звучи твърде зле, защото тук думата «куче» минава за голяма обида. Не биваше да обясняваш на спътниците си какво означава името Ускар.

— Много право! Ами как се казвате вие, пане доктор?

— Казвам се Емил Шварц и дойдох тук, за да изуча фауната и флората на тази страна и да отнеса у дома си колкото е възможно повече препарирани животни и растения.

— Фауна и флора! О, туй хубав е латински! И аз разбира латински. Латински мой бях учил при пане Вагнер. Фауна значат растение, а флора значат добичета.

— Или обратното — засмя се Шварц.

— Обратен също верен, и двете верен! Аз бил много в Судан. Аз бил видял цяла флора и фауна. Ако вие нуждаеш слуга, аз много с удоволствие бъдеш ваш слуга.

— Наистина ли?

— Да, пане доктор. Аз не искал вече търгува в Судан и не с желание бъдел вече джалаби. Вие мен можел използва съвсем добре. Аз вас щял подпомагат с латински моят и лепват етикетите на всички препарати вашите.

— Това предложение ми е добре дошло и аз ще…

Той млъкна. Нейде в далечината се разнесоха такива звуци, които веднага привлякоха вниманието на всички.

— Какво беше това? — попита Шварц, обръщайки се отново на арабски към седящия до него джалаби. — Не е възможно да е гръм! Сега през сефа [31] Горещо годишно време; лято Б. нем. изд. едва ли има гръмотевични бури.

— Не, не беше гръм — отвърна словакът също на арабски, на който той не говореше толкова ужасно завалено като на немски. [32] Но само на немски словакът използва учтивата форма за обръщение. Б. пр.

— Но какво друго може да беше?

— Беше аслан, Господарят на стадата.

— Лъв? Значи тук все пак има такива животни!

— Така изглежда и Господарят с голямата глава сигурно ще дойде тук, защото е видял нашите огньове.

— Толкова рано? Мислех, че напуска леговището си едва в полунощ или дори още по-късно.

— Ако е гладен излиза и по-рано.

Тези въпроси и отговори бяха разменени на висок глас. И ето че откъм другия огън при тях дотича водачът и с тих и изплашен глас им каза:

— В името на Аллаха, не разговаряйте толкова гръмогласно, иначе той ще ни чуе и ще дойде. А тогава всички сме загубени! Я слушайте!

Отново се разнесоха същите звуци. Много приличаха на шума от тежка каруца, преминаваща по дървен мост. Камилите се разтрепериха, а магаретата се скупчиха на едно място.

— Това, това значи е лъвът! — продума Шварц повече на себе си, отколкото на другите. — Най-сетне, най-сетне чувам гласа му, когато е на свобода!

— О, това все още съвсем не е истинският му глас — обади се словакът. — Отначало само го опитва. Гладен е и е в лошо настроение. Засега ръмжи.

— А ти чувал ли си го вече?

— Чувал съм го и съм го виждал и при това много често.

— Без да те нападне?

— Никога нищо лошо не ми е правил. Има колкото щеш страхливи и малко наистина горди и дръзки лъвове. Страхливите се промъкват тайно и отмъкват плячката си тъй безшумно, че едва на сутринта хората забелязват смъртта или липсата на жертвата му. А смелият лъв шумно предизвестява още самото си излизане от леговището. Съвсем искрено заявява, че е гладен и се кани да отиде на лов. Той бавно се приближава до мястото, което е избрал да посети, като от време на време надава рев, за да може всичко живо точно да си направи сметката, кога ще се появи. Никаква опасност не може да накара да се откаже от нападението си лъва, който постъпва по този начин.

— Много вероятно в случая да става дума за такова животно!

— Така е. Щом отново изреве, ще разберем дали се е отправил насам или към някое друго място.

Гласът на хищника проехтя за трети път — това бе полуръмжене и полурев. Ясно се долавяше, че се е приближил значително. Вече всички хомри бяха дошли при втория огън. Страхуваха се.

— Насам идва, наистина идва насам — прошепна водачът с одрезгавял от страх глас.

— Значи си се лъгал — обади се Шварц, — когато твърдеше, че край този извор не може да се очаква среща с лъв.

— Откъде да знам, че се е появил? Навярно живее наоколо съвсем отскоро. Ако не бяхме дошли по тъмно, сигурно щяхме да забележим следите от лапите му. Несъмнено идва при Бир Аслан на водопой, тъй като от тук чак до реката никъде няма вода.

— Тогава си е избрал за леговище някое място сред откритата равнина, така ли?