Карл Май - Коледа

— Добре, добре! Щом е така, нека този ден бъде благословен хиляди пъти! Значи пак ще си получа пушката! А-а! Но разреши ми, мистър Шетърхенд, да ти представя този джентълмен! Сигурно ще се зарадваш, защото и той е немец. Името му е Хилър, но обикновено го наричат Нана-по.

Старият Санел изобщо не подозираше колко важна бе за мен тази вест. Рост също се стъписа. Направих му знак да мълчи и възможно най-спокойно казах:

— Мистър Хилър, радвам се да се запозная с вас, защото името Нана-по се е прославило надалеч.

Той не ми отговори веднага. Мрачният му поглед се беше спрял на упсароките. След малко очите му се втренчиха в мен изпитателно и последва въпросът:

— Мистър Шетърхенд, не забелязвате ли как ме гледат тези червенокожи негодници? Заедно ли сте? В съюз ли сте с тях?

— Аз съм в съюз с всички свестни хора.

— Well, но тези там са негодници! Днес ви виждам за пръв път. Хиляди пъти съм си пожелавал да срещна вас и Винету, а ето че когато това мое желание най-сетне се изпълни, не мога да се зарадвам, защото сте заедно с моите смъртни врагове.

— Но те не са ви врагове.

— О, и още как! Вие изобщо не знаете…

— Всичко знам. А сега елате с мен. Нямаме време за губене. По пътя ще си разкажем каквото има за разказване.

— Добре! Но ще има да се чудите и маете!

— И вие не по-малко!

Смуших коня си, за да продължим, но забелязах, че упсароките не се помръднаха от местата си. Когато ги попитах за причината, един от тях ми заяви:

— Тук е Нана-по, който беше наш пленник. Оставихме го при племето си, а той е избягал по време на отсъствието ни. Не бива да яздим с Олд Шетърхенд по-нататък, щом Нана-по ще го придружава.

От своя гледна точка те бяха прави. Набързо размислих. Щом с мен бяха Хилър и старият смел и доблестен Санел, ние не се нуждаехме от друга помощ. Ето защо заявих на индианеца следното:

— Ако моите червенокожи братя искат да се върнат, тогава нека го сторят. Но трябва да ми оставят товарния кон. Яконпи Топа ще си го получи обратно, когато му доведем и другите животни, откраднати от избягалите бледолики.

— Уф! Нека бъде както казва Олд Шетърхенд!

Помолих Рост да вземе поводите на товарния кон. Упсароките препуснаха обратно в галоп, без дори веднъж да се огледат назад. Тогава ние продължихме ездата си.

Още в първите минути вниманието ми беше привлечено от външността на Хилър. Той имаше висока и яка фигура, но косата му бе вече сива, а лицето му беше набраздено от дълбоки бръчки. Личеше си, че не само възрастта носеше вина за тези бръчки. Лицето му щеше да изглежда привлекателно, ако не бе толкова сурово и затворено. Неговата жена ми беше казала, че е изгубил вярата си в Бога. Реших да не му казвам наведнъж всичко от самото начало, а да се опитам да въздействам върху сърцето и върху чувствата му.

Тъй като се намирахме в открита равнина, имаше възможност да яздим редом един до друг и удобно да разговаряме. Ей-мос Санел мислеше само за пушката си и с голямо нетърпение взе да ме разпитва по какъв начин бе попаднала в ръцете ми. Разказах му за необикновените облози и стрелба, но не му споменах името на града. Цялото му лице засия, когато чу какви изстрели бях дал с неговото оръжие. После, без да се впускам в подробности, го осведомих, че край Лейк Джоун отново се бях натъкнал на сегашния собственик на пушката „Ролинг“, запознах го и с онова, което се беше случило после.

— и значи по тези следи можем да догоним въпросния човек? — попита ме той, щом свърших разказа си. — Дали я е купил от крадеца?

— Мисля, с доста голяма сигурност мога да твърдя, че самият той я е откраднал.

— Тъй! Ако наистина е така, веднага ще го позная. Сега шошоните не ме интересуват повече. Хич не ме е еня къде са. Трябва да си върна пушката и няма да се отклоня от тази диря, докато не съм си разчистил сметките с онзи мерзавец. Какъв късмет само, че те срещнах, мистър Шетърхенд! Ами как стоят нещата при теб, мистър Хилър? На теб ти се налага да отидеш при шошоните, където те очакват купища кожи, тъй че едва ли ще те е много грижа за мен и моето любимо пушкало.

— Защо не? Ако яздя заедно с вас, навярно ще загубя един ден или най-много два. После все ще сваря да отида при Ават Ния. След като киснах толкова дълго при враните, сега някой и друг ден едва ли ще са от толкова голямо значение.

— Благодаря ти. Когато човек си има работа с такива мерзавци, все ще е по-добре да са му на разположение няколко чифта юмруци повече. Но я ми кажи, мистър Шетърхенд, в кое населено място се състоя онази стрелба с облози, дето си дал споменатите страхотни изстрели с моята пушка?