Карл Май - Съкровището в Сребърното езеро

Започна да се смрачава и скоро настана нощ. Не можеше да се очаква, че юта ще рискуват да нападнат отново, но все пак бе необходимо да вземат мерки за осуетяване на подобни опити. Трябваше да бъдат поставени стражи. Дългото ухо предложи доброволно себе си и няколко от тимбабачите, които щяха да поемат тази задача; желанието му не можеше да бъде отхвърлено.

— Заедно с вожда общо пет души образуваха верига напреко през каньона. Дългото ухо се намираше най-надясно. Гневът продължаваше да го яде отвътре. Имаше силното желание да покаже на тези бели, че той е важна личност, която не бива току-така да бъде заобикаляна. Да речем, нямаше да бъде лошо, ако юта крояха някоя подлост и той успееше да се промъкне и да ги подслуша! Тази мисъл не му даваше покой и най-сетне той се реши да я приведе в изпълнение; Запромъква се предпазливо напред. Но това не бе толкова лесно, както си го беше представял, защото заоблените камъни постоянно се изплъзваха под дългите му крайници. Ето защо той насочи вниманието си повече надолу, към земята, по която пълзеше, отколкото пред себе си. Отново се изтърколи един камък под него — отстрани се появи някаква тъмна маса — пред него също. Две яки ръце се сключиха около гърлото му като железни скоби, две други ръце притиснаха лактите му към тялото. Дишането му спря и той загуби съзнание.

Когато се съвзе, видя, че лежи между двама души, допрели острието на ножовете си до голите му гърди. Ръцете и краката му бяха вързани, а устата му запушена. Той направи леко движение и то беше забелязано от третия човек, който бе седнал до главата му. Последният сложи ръка върху челото му и тихо каза:

— Ние познахме Дългото ухо. Ако вождът е умен, няма да му се случи нищо лошо. Но ако не е умен, ще усети ножовете ни в тялото си. Нека кимне с глава, ако чува думите на Тътнещия гръм!

Плененият вожд направи желания знак. Той се намираше между живота и смъртта и беше съвсем понятно, че той избра живота.

— Нека Дългото ухо ни даде да разберем дали ще говори тихо, ако освободим устата му! — продължи другият.

Вождът кимна отново и парцалът беше изваден от устата му, но Тътнещия гръм го предупреди веднага:

— Ако кажеш високо само една-единствена дума, ще умреш.

Но ако искаш да се побратимиш с нас, ще получиш и част от плячката ни. Отговори ми!

Плячка! При тези думи през главата на тимбабача премина светкавично една мисъл. Веднъж бе подслушал разговор между Голямата и Малката мечка, разговор, който още звучеше в ушите му. Плячка! Да, щеше да има плячка, и то плячка, каквато не е била поделяна досега след никоя битка! От този миг той беше предан тялом и духом на юта.

— Дългото ухо ненавижда и презира тези бели — заяви той. — Ако му помогнете, ще ги унищожим.

— И Мечките ли?

— И тях. Но моите воини трябва да останат живи!

— Обещаваме ти. Но защо досега беше наш враг?

— Защото вождът не знаеше някои неща, които научи днес. Бледоликите го обидиха така, че той трябва да пролее кръвта им.

— Ще можеш да им отмъстиш. Но Кайунуне скоро ще разбере дали си искрен, или искаш да го измамиш.

— Дългото ухо е искрен и ще ти го докаже.

— Тогава ми кажи най-напред дали е вярно, че бледоликите държат пленени в ръцете си нашите вождове!

— Вярно е! Дългото ухо ги видя.

— Тези кучета сигурно са в съюз със Злия Дух, иначе нямаше да успяват да вършат неща, които са невъзможни за други хора. Къде се намират сега вождовете на юта?

— В къщата на острова в езерото.

— Кой ги охранява?

— Един-единствен бледолик с едно момиче, което му е дъщеря.

— Нима е възможно? Един-единствен мъж и някакво момиче да държат в плен няколко храбри и прочути воини?

— Дългото ухо ти казва истината. Трябва да имаш предвид, че пленниците са вързани.

— Тогава ще ти повярваме. Но разказвай по-нататък! Колко воини се намират на брега на езерото?

— Само няколко бледолики. Те охраняват другия вход към Сребърното езеро.

— Уф! Нима пътят през този каньон не е единственият? Нима има и друг?

— Да. Ако искаш, Дългото ухо ще ти го покаже.

— Къде е този път?

— Малко по-надолу оттук, между две колони в скалата има цепнатина, която извежда на една височина, а после се слиза в дълбока котловина; от нея започва дефиле, стигащо чак до езерото. Дългото ухо е яздил по този път заедно с Голямата мечка.

— А колко време ще ни е необходимо, за да се доберем до езерото?

— Три часа.

— Твърде много!

— Но наградата е голяма. Всички твои врагове ще паднат в ръцете ти, ще освободиш вашите вождове и воини и…