Майката скри лице в шепи. Бащата седеше блед като мъртвец, картина на най-ужасяваща безпомощност.
— О, Аллах, Аллах, помогни! О, Мохамед, Блестящия, изпрати спасение! О, свети халифи, утешете ме! — Чуваше се да ридае той.
Слугите стояха безмълвни. Те мислеха само за собствения си живот.
Калада направи опит дали животното ще позволи да му вземат детето. Протегна ръце към него, без да се надига. Но пантерата изръмжа и постави предните си лапи по-близо до момчето. Вероятно гледаше на него като на собственост. Страхът на родителите достигна връхната си точка.
— О, Мохамед, о, Пророк на пророците, спаси го, помогни, смили се? — извика палачът.
— Исусе, Спасителю на света, смили се! — молеше се Калада. — Света майко на Спасителя, моля те за моя син?
— О; Мохамед, о, Мохамед? — повтори бащата. — О, Абу Бекр, о, Али, велики халифи? О, Мохамед, спаси го, ако можеш?
— Не може! — плачеше треперещата жена.
— Да не би Исус, твоя Христос? — запита той къде с подигравка, къде с надежда.
— Да, той може?
— Тогава нека видим? Ще повярвам в този, който доведе спасението.
Присъдата като че зависеше от моя изстрел. Само се питах в кой момент ще се изправи чудовището, защото само тогава можех да изпратя сигурно куршума си. Вече бях повалял през нощта лъвове и черни пантери и можех да разчитам напълно на пушката си.
— О, Мохамед, Повелителю на пророците, чуй ме? — молеше се палачът с треперещ глас. Той действително обичаше детето си и ми се стори, че чувам тракането на зъбите му. — Дай ми сина или цялото ти учение е пълна безсмислица?
Той изчака известно време и като не последва нищо, поиска от жена си:
— Подскажи ми думите?
— Моли се по следния начин? — отвърна тя и започна същевременно да изрича думите.
Точно в този миг детето дойде в съзнание и чу майката да казва: «Моли се по следния начин!». То често бе слушало и следвало тази подкана и сега започна да изрича гласно своето «Я Абана» [22] Отче наш
. Молеха се три гласа. Пантерата все още беше заета с храненето. Гласовете на другите не я смущаваха, но когато чу ясния детски глас до себе си, тя се надигна в седящо положение и започна да реве със затворени очи. Пушката ми беше насочена. Едва отвори очи и забелязах жълто-зеления им пламък, изстрелът се разнесе, повторен многократно от свода. От получения тежък удар в главата, животното отхвръкна към страната на детето. За миг бащата и майката се втурнаха нататък и издърпаха момчето, което бе здраво и невредимо.
Какви ликуващи възгласи се разразиха! Никой не помисли, че бе даден изстрел, че той произхожда от пушка, а тя трябва да има собственик. Майката първа подсети, бащата прегледа хищника и откри, че куршумът е проникнал през дясното око.
— Но кой стреля? — попита той.
— Аз зная, зная, предчувствам го! — извика тя. — Непознатият ефенди е бил, защото той искаше да ми помогне.
— Кой ефенди?
— Ще ти го покажа. Куршумът може да е дошъл само тук отзад и той трябва да е там. Ще го потърся.
Е, Търнърстик се погрижи да бъдем лесно открити. Но колко бе смаян палачът! Не знаеше какво да каже. Хванах го под ръка и запитах:
— Все още ли ще се стремиш да ми отнемеш живота?
— Не, в името на Аллах, не! — изговори той със запъваме. — Аз исках да те убия, а ти спаси моето дете! Как да ти се отблагодаря?
— Благодари не на мен, а на Бог, и се запитай дали един мюсюлманин прощава така бързо, както един християнин. Ще може ли сега твоята съпруга да се моли, както повелява сърцето й?
— Да, може, а аз… аз ще се моля заедно с нея, защото нашият Пророк не пожела да се вслуша в гласа ми.
Толкова отблъскващият в началото човек ме прегърна, а неговата съпруга ми подаде ръка.
Спасението на детето, изглежда, упражни трайно въздействие върху палача, понеже той поясни, че се отказва от пътуването до Кайруан и предпочита да се върне в Сфакс, решение, което зарадва най-вече Калада.
Потеглихме и привечер се завърнахме в Сфакс и Манди остана немалко учуден да види толкова скоро палача и семейството му.
— Върнах се — заяви този, — защото вече не искам да зная за Свещения град. Днес разбрах, че Аллах не е дал никаква мощ на Пророка и халифите. Който се моли на тях, молитвата му остава нечута. Ала Иса, християнинът, притежава цялата власт над небето и земята и който се обърне с вяра към него, молитвата му ще бъде чута. Аз го преживях и отсега ще вярвам в него.
Той наистина удържа думата си, от Савел се превърна в Павел — последица от преживения в пещерата ужас, който дълго след това караше сърцето му да трепери. Заедно с Търнърстик и мен тръгна обратно с кораба за Тунис и по време на пътуването забелязах, че се отнася към съпругата си с нежност и внимание, които по-рано бяха чужди на природата му.
Читать дальше